Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

66

Техьонг искаше да се успокои и единственото което му хрумна бе да пълен на мъника. Взе телефона си от нощното шкафче и видя, че Кук вече му е писал.

Джънгкук:
Хей...

Техьонг:
Хей дребен!

След минути Джънгкук се включи на линия и веднага отговори на Те.

Джънгкук:
Не съм дребен. Какво правиш?

Техьонг:
Хахах.... Ами.... седя и гледам телевизия. Ти?

Джънгкук:
Учех.

Техьонг:
Супер! Нали трябва да си с отлични оценки.

Джънгкук:
Да. Иначе как си?

Техьонг:
Ами добре. Ти?

Джънгкук:
И аз. Еми.... аз почвам пак с ученето.

Техьонг:
Хах добре. И късмет. Чао!

Джънгкук:
Чао!

След това Техьонг седна на леглото още държейки телефона в ръка, а с другата потърка челото си. Той имаше намерение да го остави, но тази мисъл изчезна когато получи съобщение от Чим.

Джимин:
Те.... знам че Куки ти липсва. Знам че страдаш. Знам че си го искаш обратно, но няма да е лесно. Ние искаме да ви съберем. Всички.... Джин, Джун, Юнги и аз ще ти помогнем да си върнеш Кук. Знаеш че ще е трудно, но с наша помощ и естествено и твоя, отново ще сте заедно. Обещавам! Съгласен ли си да ти помогнем?

Техьонг:
ДА!
БОЖЕ ГОСПОДИ!
БЛАГОДАРЯ ЧЕ ВИ ИМАМ!
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!
ОБИЧАМ ВИ!

Тогава от очите му закапаха нови сълзи, но поне този път бяха от щастие и от надежда.
Надежда че може да си върне любимия.
Все пак..... Когато се запознаха с него беше лято, а сега.... сега отново идва този сезон.

"Година."

ХхХхХхХхХхХ

Еми грешки..... Знаете.
Ам нз кога ще ъпдейтвам вече.
Хора не ми е добре и за жалост, не мога да споделя защо. Дори не би трябвало да казвам, че не ми е добре. И все пак го правя..... не търси внимание или нещо..... Просто казвам, че не съм добре и че ще качвам доста рядко. Може през седмица или повече, а може и да не кача месец, не знам..... Наистина....

Съжалявам, но депресията ми стигна до голяма точка. Твърде ми е зле.
Много се отвращавам от себе си.
Не искам приятели, но имам.
Не искам да ги наранявам, но го правя.
Болката ми нарастна.
Нещо, което не исках да става.
Нещо, което се опитах да предотвратя.
Но не.
Болката...... от нея не успях да избягам.
Искам вече да съм сама.
И вече съм.

Пак казвам, не знам кога ще ъпдейтвам историите ми. Съжалявам за което.

Дано тази част ви харесва, защото не знам....
Надушвам край.