След последните думи на Те вече бях седнал на мястото си и той след мен също. Колелото започна да се движи както и моя страх се раздвижи. Стиснах силно очи и без да се усетя бях хванал силно ръката на Те.
Куки спокойно... аз съм дo теб.- каза Те и ме хвана през рамо.
Знам хьонг.- отвърнах, но очите ми още бяха затворени.
Сигурно вече бяхме най-горе на колелото, а аз още не бях отворил очи.
Куки... отвори очи.- помолиме Те.
Няма да си отворя очите.- отвърнах светкавично.
Джеон Джънгкук, ако не си отвориш сам очите аз ще ти ги отворя.- каза строго, но едновременно нежно Те.
Аз само размятах глава отрицателно и стиснах очите си още по-силно.
Добре... щом така ще го направим.- отвърна Те. След това си махна ръката от рамота ми.
Мина точно една секунда и усетих нежни устни върху моите. Укокорих очите си и погледнах в тези на Те. Той ме целуваше страстно, а аз не отвръщах. Защо...? Мина време и Те се отдели от мен, защото нямаше въздух.
Значи... мисля че следващия път ще ме послушаш.- каза Те поглеждайки ме усмихнато.
Седях и го гледах. Чудех се защо не отвърнах на целувката? Но... вече бяхме почти накрая. След няколко минутки вече бяхме на земята, а аз още не можех да повярвам. Те ме гледаше едновременно щастлив и притеснен.
Качихме се в колата му и потеглихме към вкъщи. Целия път премина в мълчание. Когато стигнахме пред дома ми отворих вратата на колата и излезнах от нея. Те също излезе от нея и дойде до мен.Куки... чакай!- каза Те.
Д... да.- казах притеснено.
Нали... не ми се сърдиш за целувката?- попита ме той като се почеса неловко зад тила.
Не се сърдя... аз... даже...- започнах да говоря, но бях прекъснат.
Знам какво ще кажеш.- каза той и се усмихна сладко. Каза ми чао с ръка и влезна в колата си.
Потегли... Аз се прибрах и се тръшнаха на леглото. Извадих телефона си и видях, че имам доста не прочетени съобщения.
Eto q nowata chast. Mneniq??!
Sorry za greshkite!
Chao ot men za sega...
VOUS LISEZ
Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена
NouvellesЕдно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...