Джънгкук влезе в кафенето и се удари в някой.
Ох... Извинете аз не вним....– той бе прекъснат.
Джънгкук.– зачуди се другото момче.
Кук погледна към въпросното момче. Очите му се разшириха, сърцебиенето му се ускори и леки капки пот започнаха да му се оформят на челото.
Те-Техьонг....– гласа на по-малкия започна да трепери.
Виждаше се че все още не бе готов да се види с него.
Здравей Ку..., а имам предвид Джънгкук.– Те се усмихна лъчезарно.
Зд-здрасти Техьонг.– Кук му отвърна.
На къде си?– по-големия го попита взимайки си кафето.
Ъм.... към училище. Защо?– зачуди се по-малкият.
Питам. Искаш ли да повървя с теб.– попита Те.
Ами... добре.– Кук се съгласи и поръча едно кафе.
След минути кафето на по-малкия бе донесено от едно младо, усмихнато момиче. Тя даде топлата напитка на Кук и се загледа в него. Той и отвърна с усмивка, а после момичето погледна към Те. Неговия поглед значеше "Разкарай се." и младото момиче разбра намека и неловка се отделечи.
Двамата излезнаха от заведението и тръгнаха към училището на Джънгкук.
YOU ARE READING
Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена
Short StoryЕдно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
