Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

9

Всички часове минаха еднакво. Скучни... радвам се, че най-накрая свърших даскало и... ще се видя с Те. Ще сме сам сами и... ооо не мога да скрия вълнението си. Сигурно от километри си личи колко съм притеснен и щастлив едновременно.

Излезнах от училището и тръгнах към автобусната спирка. Седнах и зачаках. След няколко минути се появи някаква черна кола. Лаулллл... много беше яка и... Те беше вътре в нея. Каква изненада.

Качваш ли се или ще бягаш след мен?- Те започна да говори след като отвори прозореца на колата и се засмя.

Качвам се, но от къде имаш тази кола?- още отваряйки вратата на колата започнах да го разпитвам.- И къде смяташ да ме караш?

Колата си е моя и смятам да отидем някъде да хапнем след това да отидем на кино.- Те ми отвърна като ме погледна.

Защо ме гледаш сякъш не си ме виждал никога преди.- попитах го слагайки си колана.

Защото... с тези прилепнали дънки... е нормално да те гледам. Пък и сега като си до мен може да те гледам постоянно.- отвърна ми той като се приближи да моето лице и започна да се взира в очите ми, а аз отвръщтах на погледа му. Няколко минути се гледахме.

Ако искаш може да тръгваш. Иначе така ще отиде всичко по дяволите.- казах като преместих погледа си в друга посока и се почесах леко по врата. Те се усмихна леко и погледна напред.

Тръгнахме и след около половин час стигнахме пред един ресторант. Сериозно ресторант... мислех че ще отидем в някоя пицария. Мразя ресторанти.

Куки искаш ли да седнем тук?- попита ме Те с нотка притеснение в гласа.

Честно ли... не искам. Извинявай... не си падам по изисканите неща.- отвърнах като сведох глава към земята.

След тези мои думи Те дойде до мен и ме прегърна. Защо... усетих, че се исчервих като домат или и по-зле, като двете бузи на една маймуна... ааа...

Т... Те... За... защо ме прег... ръщаш?- попитах го, седейки като статоя.

Радвам се, че не искаш да седим тук. Къде искаш да отидем?- отвърна ми той и въздъхна тежко като ме пусна. След това ме погледна и ми се усмихна показвайки двата си реда перлено бели зъби. Ааа... голям сладур е като се усмихне такааа...

Какво ще кажеш да отидем в някоя пицария.- казах му и го погледнах с усмивка.

Съгласен!- отвърна ми и подскочи от радост. Той наистина ли е на 21? Дори и аз не се държа така, но при него е доста сладко.