Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

26

Вървях и вървях към дома на най-добрия ми приятел. Обмислях как да го попитам... как да разбера защо си мисли такива неща... Докато вървях към Джимин телефона ми извибрира няколко пъти. Имах две съобщения. Едното от Юнги, а другото Те. Отворих съобщението на Юнги.

Юнги:
Куки пиши ми след като говориш с Джимин... ако успееш.

Seen

Е той каза да му пиша когато говоря с Джимин така че... само ще сийна...
След това отворих чата с Те.

Техьонг:
Зайче какво си правиш~.~ Много ми липсваш... >.<

Ой... липсвам на моя хьонг. И той много ми липсва... няма значение че от вчера не сме се виждали, но сега не мога да се видя с него.

Джънгкук:
Хьонг сега имам работа. Да знаеш не съм на училище. И... и ти много ми липсваш... >.<

Техьонг:
Защо не си на училище? Каква работа имаш?

Джънгкук:
Отивам да говоря с Джимин. И ако днес се видим ще ти обясня, но сега чао...

Техьонг:
Непременно ще се видим. Чао Кукинце...

Seen

След като видях последното съобщение прибрах телефона си в задния джоб на дънките ми и продължих по пътя си.
Не след дълго стигнах дома на Джимин. Малко замръзнал, но поне стигнах... Да кажа сега идва зимата и е много студено, а аз умния реших да излезна само по едно тънко яке и отдолу бях със тънка блуза и направо... ухх...
........
Потропах на вратата... Нищо... Тропах още малко, но пак нищо. Обадих се на Джимин... той не ми вдигна. Званях, виках, тропах, но нищо... Вече ядосан и притеснен ритнах със всичка сила вратата и леко я счупих до ключалката. Това ми даде възможност да видя дали има някой вътре... Погледнах... лампите са пуснати, телевизора също. Отново се извиках с цяло гърло... сигурно цял Сеул ме е чул... След минута чух стъпки идващи към мен... стъпките се увеличаваха и увеличаваха все повече и повече. Когато дадената фигура стигна до врата я отвори... Няма нищо че аз я бях изкъртил малко... Стъписах се при видяното... Джимин с окървавени очи от плач, раздърпани дрехи и едвам стоящ на краката си... Личеше си че е болен и че страда от станалото.

Джимин... какво... как... защо...- аз нямах думи. Просто нямах...

Куки...- заплака след казването на името ми.- Куки... моля те да останеш... трябва на някой да кажа какво става.

________________________
Sus sigurnost imam nqkwi greshki... sorry!