Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

70

Деня на завършването. Джънгкук се събуди и отиде в банята. Изкъпа се и излезе. Извади костюма си и започна да се облича.

През това време дойдоха и другите, облечени в официални дрехи и с добре направени прически. Ако не ги познаваха повечето хора, можеха да ги помислят за модели.

Джънгкук облече костюма, оправи касата си и слезе при приятелите си.

Здравейте! – каза той щастливо и се запъти към вратата.

Нашето малко момченце... – най-големият, а именно Сокджин продума с нотка тъга в гласа и прегърна Джун, след това двамата се загледаха към Кук

Юнги и Чим се прегърнаха и също се загледаха в най-малкия.

Знаеш ли... – Джимин се отдели от гаджето си и се приближи до най-добрия си приятел, като хвана ръката му. – Липсва някой...

Джеон тихо въздъхна, след това се усмихна и излезе от къщата заедно с останалите. А до колкото Техьонг.... той си имаше работа за вършене, която не чакаше отлагане.

____________________

След цялото стоене в гимназията и цялото тържество, деня от светъл стана тъмен и сега момчетата пътуваха към така нареченото "място".

Момчета, какво правите? Защо ми вързахте очите? – попита смеещ се Джънгкук.

Не ти трябва да знаеш... за нещо хубаво е... – отвърна му Чим и отново погледна напред.

После леко се надигна от задната седалка и се доближи до Джин.

Стигнахме ли? – попита той нетърпеливо.

И.... вече да. – Джин спря колата и зачака.
Какво стана? Защо спряхме? – притеснено запита Кук.

Спокойно... – допълни Юнги.

Джин тихо слезе от превозното средство и отиде до момчето стоящо срещу тях. После помаха на останалите в колата, като знак да слизат.

Джимим разбра това и каза на Джеон внимателно да слиза от колата докато е с врузката на очите. Когато бе извън нея той стоеше на едно място.

Момчето, което бе пред колата сега се намираше до Кук и внимателно го хвана за ръката, но вместо той да проговори го направи Чим.

Ам... Куки сега ще вървим, а аз ще те хвана за ръката, за да не паднеш някъде.

Джънгкук кимна в знак на разбиране и с момчето започнаха да вървят към дърветата. Минаха малката част която бе зелена, после минаха и малкото езеро, което трептеше под топлата летна нощ.