Изведнъж се позваня на вратата. Станах и с бързи крачки тръгнах към нея. Отворих, а на прага седяха майка ми и баща ми с малкия ми брат. Поканих ги да влезнат. Те влезнаха и още с влизането бе зададен първия въпрос.
Как върви училището?- попита ме баща ми като оглеждаше къщата.
Супер.- отвърнах прегръщайки брат ми.
Отдавна не съм виждал мъника. Много му се радвах, но ме притесняваше дали му правят нещо.
Бате как си?- попита ме той.
Добре. А ти? Да се надявам, че се гладен.- попитах усмихнато.
Да!!! Умирам от глад.- отвърна ми той.
Ох... Да се надявам, че храната става за ядене. Седнахме на масата и започнахме да си храним. Баща ми през няколко минути ми задаваше различни въпроси.
Накрая дойде и този въпрос.... Дали си имам приятелка.
Е.... Имаш ли или не.- попита ме баща ми.
Край.... Омръзна ми.
Не нямам и няма да имам.- отвърнах отпивайки от чашата ми с вода
Как така?- строго ме погледна той.
Ами... Ей така.- отвърнах отвръщайки на погледа му.
Настана гробна тишина. Баща ми се вбеси, защото му отговярах. Майки ми се чудеше дали да се намеси или не. Накрая реши да се...
Сине... Мисля, че е време да му кажеш.
Какво да ми каже?- баща мипопита учудено.
Че аз съм хомосексуален.- едвам задържайки сълзите ми, защото въждах гнева на баща ми.
Виждах, че едвам се сдържа да не се развика. Вместо това стана, благодари за вечерята и добави, че има само един син, а именно само братчето. Аз успях да задържа сълзите ми. Баща ми и майка ми, заедно с брат ми си тръгнаха, оставяйки ме сам самичък в голямата къща.
Тогава...
Тогава ги пуснах.
Една по една сълзите ми започнаха да падат.
Не можех повече...
Строполих се на земята...
Плачех с пълен глас, а дори не знам защо...Реших да се обадя на Джимин. Той ми вдигна и веднага като ме чу каза, че идва към нас заедно с Юнги, защото са били заедно. Нямам нищо напротив.... дори се радвам, че и още един приятел ще дойде, но.....
НЕ ИСКАМ ТЕ ДА РАЗБИРА ЗА СЛУЧВАЩОТО СЕ!!!!! НЕ ИСКАМ ДА ГО ТРЕВОЖА!!!
°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
To be continued....
YOU ARE READING
Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена
Short StoryЕдно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...