Беше вечер и отново трябваше да върша тази,работа мразех я с цялото си сърце. Това беше гнусно и отвратилно,всеки ден ,аз трябваше да продавам тялото си на непознати мъже, било то млади или стари. Тази нощ седях на пътя , най-късата и прилепнала рокля в историята на моя живот. Моя шев Ким Таехюнг мрази, когато не изпълнявам заповедите му и бях принудена да я облека.
Вече измръзвах,защото все пак беше есен и идваше зимата.
Пред мен спря червена спортна кола.Беше младо хубаво момче.
-Ей маце колко взимаш?-Усмихна ми се перверзно. Ах как мразех тези мръсни усмивки,как ги ненавижнах само.
-Зависи.-Облегнах се на прозореца на колата му и му намигнах.
-За час?-Продължи с противната си усмивка.
- 1000$.-Отговорих.
-А за нощ?
-10 000$.
-Взимам те за ноща.-Намигна ми.
-Добре.-Усмихнах се и се качих в колата. В колата му видях снимка на малко момче,което ми бе много познато.-Извинявай,че нахалствам. Кой е това?
-Той е моето брадче.-Изведнъж се усмихна искрено като го каза.- Ти си първата,която пита.
-Сигурно и последната.-Засмяхме се.
-На колко си години?-Попита той.
-Има ли значение?Все пак и да ти кажа пак ще преспиш с мен.
-Права си.-Засмя се.-Ако ми харесаш ще те взимам по-често.
-Ще се зарадва,ако съм само на един и не трябва да ги меня често.- Засмях се от горчивата истина.
-Изглеждаш ми доста млада и красива.Момичето, което сега процъфтява. -Рече ми.
-Първия,който го споменава.- Усмихнах се.
-Е на колко си?
-17,а ти?
-23.-Отговори с усмивка на лице.- Ти си на годините на брад ми. Кажи ми къде живееш?
-Защо?
-Ще те закарам до вас.
-Там ли ще спиш с мен?
-Не. Няма да те докосвам.
-Защо?Не съм ли добра за теб?
-Не,но не мога да нараня такова момиче като теб.
-Но аз трябва да спечеля пари или ще бъда наказана. Ако не ме искаш поне ме върни.-Казах му леко напрегнато.
-Ще ти платя.-Той извади портфейла му и ми подаде 15 000$.
-Парите са 10 000$.
-Знам, другите са ,за да се измъкнеш някой ден от тази работа и да си намериш по свястна, а дотогова, когато решиш да се откажеш,аз ще те взимам всеки ден.
-Защо правиш всичко това за мен?
-Защото ти си добро момиче.
-Благодаря.-Взех парите и слязох от колата. Доведената ми майка се изненада като ме видя.-Какво?
-Защо се връщаш толкова рано?
-Приключих бързо.
-Колко искара?
-10 000$.
-Дай да видя.-Показах и парите. Тя ги взе и преброи.-Тогава се връщай в стаята ти. Ще намеря някой, който да иска още пари да ми даде за теб.
-Тази жена е много лакома за пари.-Казах си наум.
Тя звънна на някой и говориха около 10 минути.
-След 20 минути ще дойде едно момче да те вземе. Този път е младеж на 19. Не се притеснявай.- Усмихна ми се злобно. Ах как я мразех.
Появи се момчето и ме взе. Той ме закара в някакъв изоставен склад.
-Слизай.-Заповяда ми и влазохме вътре.
-Добре.-Слязох.
Започнах да се събличам. Той наблюдаваше всяко мое действие. Понякога ми се идва да се разплача, докато го правя.
-Млада и красива. Свежо месце.- Засмя се.
-Всички го казват.-Въздъхнах.
-Така ли?Е курвата си е курва.- Не пропусна да го отбележи.
-Както и задника си е задник.
-О виж ти била си доста отворена, а аз мислех да те отворя сега.- Отново се засмя гадно.
-Давай и да свършваме. Живота ми няма да се промени и без другото.
-Не го ли правиш от твое жалание?
-Принудена съм. Ако беше по мое, сега нямаше да съм тук.
-Жалко,че повечето от нас нямат избор.-Замисли се за нещо.- Стига приказки да действаме.-Той се съблече и ме бутна на земята. Започна да масажира гърдите ми и после се завря. След това приключихме,момчето ми плати и се прибрахме по домовете си.Сори тази глава Куки го нямаше , но в другата ще се появи.
YOU ARE READING
I Want To Save You
FanfictionДа продаваш тялото си всяка вечер за Мин Ан беше отвратително. Тя бе принудена да го прави заради мащехата си,още когато баща и умира в катастрофа. Джеон Джънгкук е момчето,което Мин Ан мрази. Те се ненавиждат от прогимнаназията , защото тя му беше...