I Want To Save You

Chapter 16

Днес бе отново поредния училищен ден. Йе Рин се премести до Джънгкук,а съседа на Куки до мен. Онези двамата се смееха и си говореха нещо дори Куки и погали косата. Аз си счупих без да искам химикалката,докато я държах.
-Добре ли си?-Попита ме съседа ми по чин.
-Да защо?
-Ами гледаше ги много лошо, че чак си счупи химикалката.-Посочи я.
-О да...-Въздъхнах.
-Искаш ли химикалка?- Попита ме.
-Да моля.
-Само моля не я чупи.-Ние се засмяхме. Изведнъж забелязах, че Куки се бе обърнал към нас и ни гледаше и Тае също.
-Защо ме гледат така?-Попитах се.
След това те веднага се обърнаха  напред. Учителя ни по английски влезе в стаята.
-Мин Ан разбрах,че ще отидеш да учиш в Америка след като завършиш.-Обади се той и всички ме погледнаха.
-Откъде разбрахте?
-Директора ни каза. Гордеем се с теб,но е жалко,че ще загубим такава отлична ученичка.
-Благодаря ви.-След това той продължи с урока си.
Джеон Джънгкук
Не мога да повярвам,че Мин Ан скоро ще замине.Не исках тя да заминава,не исках да си отиди завинаги от мен. Трябваше да направя нещо,за да не изчезне завинаги от живота ми.
Ким Таехюн
Как така тя е решила да замине?
Нима вече не и пука за нас? Това момиче наистина е много жестоко.
Мин Ан
След часовете,аз се прибрах у дома.
Преоблякох се и седнах да ям рамен. На вратата се звънна.
-Кой ли е?-Очудих се. Отидох да отворя. Пред мен стоеше Джънгкук.-Куки?-Изненадах.
-Наистина ли ще заминеш?
-Да.
-Забрави ли ме вече?
-Куки ти сам прекрати отношенията си с мен. Всеки трябва да продължи по пътя си. Ти вече си имаш Йе Рин.- Усхмихнах му се.
-Чуй ме Мин Ан. Още не е късно. Ако ми кажеш,че искаш да се върнеш при мен...-Спря за момент.- ...ние отново може да бъде заедно.
-Съжалявам Куки. Чуствата ми към теб вече изчезнаха.-Продължавах да се усмихвам.- Бъди щастлив с Йе Рин.
-Сигурна ли си,че това е твоя отговор?
-Да.-Казах категорично.
-Тогава сбогом Мин Ан.-Той си тръгна. Аз затворих вратата.
Започнах да плача и се свлякох  на земята. 
-Защо,защо ми се случва всичко това?Защо не мога да бъда с човека, когото обичам?- Седях и гледах в  пода. Получих съобщение.
,,Остават още 3 дни до завършванено ти. Скоро ще бъдеш моя."
-Мразя теееее!-Извиках и хвърлих телефона в стената. Единствено екрана му се начупи.
Джеон Джънгкук
Значи Мин Ан вече се отказала от мен. Аз сгреших като я наказах така. Загубих я,но всъщност тя е виновна за всичко. Ако не си беше играла с моите чуства сега щяхме да сме заедно.
Ким Таехюнг
Все още не съм разбрал това, което крие Мин Ан. Това заминаване изведнъж хич не ми се връзва. Ако се опитам да говоря с нея,тя няма да ми каже нищо.Освен да разследвам тайно в дома и.
Изчаках да се стъмни и се промъкнах в къщата. Имах чуството,че съм някакъв крадец.
Светнах фенерчето. Засега нямаше нищо подозрително. Чух стъпки от стълбите и по-бързах да се скрия.
Видях Мин Ан,тя отиваше към кухнята,аз я проследих. Мин Ан погледна в телефона си и се ококори.
-Защо не ме оставаш на мира? Вече ми отне всичко.-Каза тя и няколко капки сълзи паднаха върху телефона и.
-За какво говори тя?-Обърках се.
Мин Ан
Получих съобщение.
,,Мин Ан скора ще дойда.;)"
-Защо не ме оставяш на мира?Вече ми отне всичко.-Усетих,че плача. Изведнъж чух шум,отидох да видя какво беше това. Видях,че Тае седе на земята със счупена лампа.
-Тае?
Ким Таехюнг
Без да искам се спънах в килима и хванах първото нещо, което докопах. За нещастие беше лампа, която сега стана на пърченца.
Молех се Мин Ан да не е чула нищо,но обаче късмета не бе на моя страна.
-Тае?
-Оо Мин Ан здравей!Как си?Как я караш? Навън птиците май спят,а пък зайците май ги правят на пържолки.-Ухилихи се глупаво.
-Тае  какви са тези глупости, които говориш и защо си тук, като някой крадец?
-Ами аз обикалям и разглеждам къщите на хората. Не знаех,че това  е твоята къща,а аз се чудех откъде ми е позната?
-Значи обикаляш къщите на хората,така ли?
-Ами не точно,но да.-Видях,че тя набираше някой по телефона.- Какво правиш?
-Звъня на 112. Ще им кажа,че психопат се разхожда из къщите на хората.
-Ааа чакай!-Взех и телефона.
-Върни ми го! Ким Таехюнг!
-Няма,ти ще ме издадеш.
-Няма само ми го върни.
-Ще ти го дам при едно условие.
-Какво?
-Искам да знам какво става по край теб. Защо не ми кажеш истината вече? Искам да разбера за онази нощ.
-Тае, аз не мога.
-Защо?Какво те спира?
-Всичко. Сега ми го дай.
-Не,искам да ми кажеш. Кажи ми преди да е станало късно.
-Тае не мога!-Тя ме ритна в слабините и си взе телефона.- Сега си върви.
-Мин Ан защо не ми позволяваш да ти помогна?
-Защото вече загубих човека, който ми помогна много и ме дари с много любов,която не бях изпитвала никога. Моля те Тае върви си.
-Щом не искаш моята помощ, тогава аз няма да ти се меся повече. Сбогом Мин Ан.
-Сбогом Тае.-След това аз си тръгнах.
Мин Ан
Вече наистина загубих тези,които ценя заради моята слабост. Твърде безсилна съм срещу онзи непознат. Аз наистина много ценях Таехюнг и Джънгкук, но явно не ми е било писано да бъда с тях. 

Какво ли ще се случи?Ще разберете, ако четете.