I Want To Save You

Chapter 5

-Кога ще спреш?
-Кое?
-Да правиш всичко това.
-Куки знаеш,че не е толкова лесно.
-Защо?-Попитах.
-Не мога Куки длъжна съм.
-Ако искаше отдавна щеше да си приключила с всичко това!- Ядосах се.
-Не е толкова лесно!-Извика ми.
-Напротив!Просто си събираш нещата и се махаш от там!
-И къде да отида?Дори да избягам те ще ме намерят. Може и да ме убият!Джънгкук  аз нямам никого, за който да се тревожа. А ти не си ми никакъв. За това не се меси в живота ми!-Тя ме подмина.
Наистина ли не съм поне малко значим за нея?Дори след онази случка? Явно тя просто ме е използвала, за да си покрие нуждите. Натъжих се, но защо? Аз я мразя,ненавиждам я,а се притеснявам за нея и искам да и помогна. Защо правя всичко това щом тя не  иска дори да сме приятели?
Мин Ан
Стана ми гадно,че казах това на Куки. Дано не се е засегнал много.
Все още беше рано за срещата и свърших още малко работа. Онези ми платиха,а аз отидох да се приготвям. Облякох една черна къса официална рокля ,черни обувки ,направих косата си на кок и се гримирах. Джеон Канг дойде, аз се качих в колата и потеглихме.
-Къде отиваме?-Попитах с усмивка.
-Ще видиш.-Отговори ми. Спряхме пред един луксозен и скъп ресторант.
-Красиво е.
-Знам.-Отговори ми с намигване и влязохме вътре. Седнахми на централната маса,всеки, който видеше Джеон Канг го поздравяваше и обслужваха първо него. Явно бе доста влиятелен човек.
Поръчакахме си и започнахме да ядем.-Това е за теб.-Подаде ми една кутия. Вътре имаше красиво диамантено бижу. Той стана и ми го сложи.
-Красиво е,но аз не заслужавам.
-Не е вярно.-Отговори.
-Не мога да го приема.
-Хайде недей да скромничиш.
-Вие правите толкова за мен, аз не мога. Не искам да ме мислите за лакомо  момиче.
-Не е вярно,ако не го вземеш ще ти се разсърдя.
-Ох добре. Много ви благодаря.- Започнахме да вечеряме и да си говорим.
-Е реши ли вече да приключиш тази работа?
-Все още не. Твърде трудно е за мен.
-Разбирам.Хайде наяж се и после ще те заведа на едно място.
-Добре.-Канг беше много
по-разбран от брад си. Когато се навечеряхмя,той ме заведе в един красив парк озарен от всякъде със светлини.-Еха!-Възкликнах .
-Знаех,че ще ти хареса.-Усмихна ми се.
-Наистина благодаря ви за всичко. Но заща правите всичко това за мен?
-Защото ти си ми много приятна,а те познавам само от няколко дни. Ти си  първата,която не се интерсуваше колко има в портфейла ми,а от това какъв човек съм.
-Благодаря за милите думи.-Несъзнателно хванах ръката му.
Изведнъж се спогледахме и той ме целуна,пеперуди прелетяха в корема ми,но тогава се сетих. Той бе брад на Джънгкуг не можех да му го причина. Все пак той се опитва да ми помогне.Пред мен се появи Джънгкук. Виждах го пред мен. Въображението ми се бе задействало. За Бога какво изобщо ми ставаше? Отдръпнах се.
-Какво има?-Попита объркано.
-Ааа-азз-аз...-Започнах да заеквам.- съжалявам г-н Джеон. Не мога да ви отвърна.-Свалих бижуто.-Благодаря за красивия подарък, но не мога да го взема.-Сложих колието в ръката му.
-Наистина ли не ме харесваш Мин Ан?
-Не по този начин. Но бих искала да си останем приятели.
-Разбирам.Когато размислиш винаги можеш да ми се обадиш, аз ще те чакам Ан.-Усмихна ми се някак гурчиво. Не ми стана приятно,че го отдрязах така, а той направи толкова много за мен.
Аз преспах с брад му,нямаше да е редно да бъда с него. Осъзнах нещо и то беше,че аз наистина бях започнала да обичам Джънгкук. Трябваше вече да прекратя всичко това дори ако  се наложеше да умра.

Дали наистина ще успее да се измъкне или не? Следете историята и ще разберете.