I Want To Save You

Season 2:Chapter 11

Се Ху
Събудих се от болката между кратата ми,наистина много болеше и не можех да помръдна.
Видях,че Тае е легнал до мен и ме беше прегърнал здраво.
Беше сладък,докато спеше, но трябаше да го събудя.
-Тае,Тае..-Бутах го леко.
-Оо добро утро.-Целунаме по челото.Звяра от вчера беше изчезнал.
-Добро и на теб. Тае боли ме.
-Кое?-Погледнаме объркано.-Ооо!Бисквитката!
-Да Тае,бисквитката.
-Да те намажа с крем.
-Вече си ми виждал триъгълника направи го.
Той стана и се върна с крем
"Nivea".
Аз разкрачих крака и той ме погледна доста мръсно и видимо му беше доста трудно да се сдържи. Той ме погледна и се усмихна.
-Отдавна не бях правил секс. Благодаря ти. Но защо така изведнъж?-Започна да маже.
То щипеше,а аз леко охках от болката.
-Нали ти казах. Просто имах нужда от теб.
-Ясно. Забелязах,че не си девствена вчера и за това бях жесток. Съжалявам. Как я загуби?
-Това е лично Тае. Аз не те питам защо имаш белезници и камшик у вас нали?
-Права си.-Отговори и се засмя.
След като приключи,прибра внимателно краката ми.
-Имам витамини за теб.-Той ми ги даде. Аз ги изпих.
-Пий ги до края на деня преди ядене.
-Благодаря.
-Вече си моя.-Той застана над мен.
Двамата се гледахме в очите.
След това ме прегърна силно.
-Много те обичам Се Ху.
Аз се изненадах. Не очаквах да чуя това.Но не можех да му кажа същото,защото самата аз не знаех какво чуствах.
-Благодаря.
Изведнъж се сетих,че съм на работа.
-Колко е часа!?-Попитах притеснено.
-Ами 15:00 часа.
-15:00 часа!Та аз изпуснах лекциите и закъснявам за работа!-Отвих се и станах бързо.
-Първо хапни и после ще те закарам.
-Не мога. Обличам се и  тръгваме.
Аз станах и се управих за нула време. После тръгнахме.
Щом пристигнахме пред имението Тае ме целуна. Аз му отвърнах.
-Вече сме двойка и искам да ми споделяш ,ако имаш проблем. Ясно?
-Да усмихнах се.
Той ми отвори вратата и ми помогна да изляза от колата.
Аз не можех да ходя и той ме придържаше.
-Ще се управя пусни ме.
-Сигурна ли си?
-Да.
Той ме пусна и аз по-лека се задържах и тръгнах напред.
Джънгкук
Гледах през прозореца,защото чаках Се Ху. От вчера не се беше пребирала и се притеснявах.
Колата на Тае спря и той отвори вратата. Се Ху излезе и той я придържаше. След това я целуна по бузата и тя тръгна напред.
Видимо не можеше да ходи.
Какво ли и е направил снощи?
Бях ядосан!Но защо?Нормално е гаджета да го правят?Но защо ме болеше?Защо ми пукаше толкова за това момиче?
Реших да сляза и да говоря с нея.
Мин Ан
Влязох в стаята и видях момичетата да си говорят.
-Здравейте,извинявам се,че закъснях.-Казах виновно.
-Няма нищо.-Усмихна ми се Дже Ха.
-Оо някай е имал бурна нощ.-Засмя се Ким Чом.
-Как разбра?-Очудих се.
-По похотката,глупи.-Засмяхме се.
Джънг Бона ме гледаше злобно.
-Докато ние си вършим работата ти се забавляваш с богаташчетата.
Колко ти пралащат за свирки?
-Какво?-Очудих се от нея.
-Не се прави на глупачка. Видях скъпия парфюм. Значи се възползваш от тях за пари и подараци. Голяма си курва.
-Престани!-Ядосах се.-Това,което правя си е моя работа и ти нямаш право да се бъркаш!
-Оо млъквай кучко!
-Момичетата спрете!-Намеси се Дже Ха.
-Докато тя си развява задника напред-назад ние тук си трудим.
Дори е спечелила милосърдието на госпожа Джеон Рин. Не се мисли,че не виждам. А сега опитва да примами господаря. Видах ви вчера!
-Стига!Аз нищо не съм правила с него!
-Спокойно Се Ху. Бона просто завижда.-Рече Ким Чом.-Бона спри се. Не сме вършили кой знае каква работа. А и Се не би изпаднала толкова ниско да се предлага на господаря.-Защитиме Чом.
-Хайде бъдете разумни и спрете спора.-Рече Дже Ха.
-Ще разберете ,но ще е късно!-Бона излезе и трясна вратата.
Заболяме от думите на Бона, мислех,че сме приятелки,а тя ми заби нож в гърба.
-Не се тревожи. Тя си е такава.- Каза Ха.
Изведнъж в стаета влезе Куки.
-Се Ху ела веднага!Как смееш да отсъстваш от работа толкова време?-Скара ми се той.
-Ах сгази лука.-Прошепно Чом на Дже Ха.
-Горката.-Каза по-голямата.
-Ела с мен.-Той излезе.
-Момичетата молете се да не ме убие.
-Ще го направим.-Аз излязох с него. Той ме отведе в стаята си.
Джънгкук
Не ми пукаше,че не беше дошла навреме на работа,а на това,че е прекарала ноща с Тае.
Мин Ан
-Видях те с него вчера.
-Моля?-Попитах объркано.
-Видях те с Ким Таехюнг.
-И какво?
-Нямаш право да ходиш толкова късно при най-добрия ми приятел. Защо отиде там?
-Вие ме наранихте вчера!
-Ооо бил съм я наранил. Голяма си кучка!Поне хареса ли ти как те изчука?Навлезе ли дълбоко?-Гледаше ме с отвръщение, докато държеше брадата ми.
-Млъквай!-Не издържах и го бутнах.-Не ви засяга личния ми живот!Вие не сте в него и нямате право да се бъркате!
-Така ли?-Погледнаме гневно и ме бутна на леглото.
-Какво правите?-Гледах го уплашено.
-Ще ти покажа истински мъж.
Той свали анцука ми,а аз започнах да крещя и да се боря.
Джънгкук
Свалих анцука и,и тогава видях синини,смучки дори зачервяването на бисквитката 'и.  Та той се е държал като животно с нея. Аз се отделих от нея и тя веднага вдигна панталона си.
Събра краката си и ги гушна.
Гледаше ме толкова уплашено,че сърцето ми се късаше от това.
Дори не разбирах защо правех всичко това с напълно непознато за мен момиче,като си имах съпруга. Аз съм чудовище и трябва да стоя далеч от Се Ху.
-Когато излизаш,закъсняваш или искаш почивка идваш при мен за резрешение. Разбра ли?
-Да.-Отвърна с треперещ глас.
Бях ядосан на Тае за това,което и е направил,и на себе си,за това, което щях да направя.
Мин Ан
Не исках да го правя с Джънгкук заради Рин и заради болката.
Но го исках,страшно много го исках. Исках да го забравя,но той го правеше много трудно.
Обичах го,но трябваше да се отделя от него за добро.
Зарадавах се като спря,но и натъжих.
Започнах да изпитвам страх към Джънгкук. Дори не знам защо.
Той ме плашеше,беше се изменил.
Липсваше ми стария Куки.
Но тогава бяхме млади,а сега сме възръстни и объркани.
Самият ни живот бе объркан.
Той ми каза за разрешенията и после стояхме мълчеливо.
-Остани още малко,за да си починеш. Сигурно те е наранил много вчера. Но ми кажи едно.
Изнасили ли те?
-Не,аз го пожелах. Исках да бъде мой и сега вече е. Той е мой,а аз негова.
Джънгкук
С тези думи тя ме разби.
Гледах я като попарен.
Болеше,умирах от вътре,изпитвах гняв,омраза,тъга и вина.
Станах и ударих стената. Не се сдържах.
-Хареса ли ти?
-Моля?
-Не се прави,че не разбираш. Хареса ли ти?
-Да и то много.
Край. Тя ме тушира.
Хванах кръка и,и я погледнах в тъмните ириси.
-Какво искаш,за да станеш моя?Пари,имот,коли?
-Аз не се продавам!За каква ме мислите!?Оставете ме на мира!-Тя ме ритна в носа и аз паднах.
-Не ме доближавайте повече!-Рече и излезе.
Носа ми кървеше и болеше.
Какво правех,как паднах толкова ниско заради нея?
Трябваше да спра ,за да не се случеше нещо нередно.
Не биваше да я доближавам и нямаше вече да го правя.
Мин Ан
Джънгкук продължава да ме побърква.Защо не можех да го забравя?Ах как ме боли?
Но трябваше да се отделя бързо от него преди да стане нещо, за което щяхме да съжаляваме.
Тази моя любов бе черна и бурна, но и зараждащата се към Тае се разпалваше. Това изобщо не ми харесваше. Искаше ми се да избягам,но човек не може да бяга вечно от проблемите си.
Трябва да се боря с изпитанията на живота,колкото и да не исках.
Щях да победя в тази  игра дори това да ми струваше много.

Интересно ли ви е?Според вас как ли ще се развият нещата? Много започнаха да се оплитата и героинята не е доволна в това.
Вече има враг,с който щеше да започне да се бори и това ще усложни нещата доста.
Благодаря,че четяхте!❤😁😊