I Want To Save You

Season 2-Chapter:13

Мин Ан
Излязох ядосано от имението и звъннах на Тае,за да се видим.
Усетих,че някой ме следи,но реших,че си въобразявам.
Малко след това дойде и Ви.
-Здревей.-Поздравиме и се целунахме.-Защо отново си ядосна?-Усмихна ви се.
-Г-н Джеон ме изкарва извън нерви и имах нужда да се измъкна от там.
-Виж Се Ху,той не е лош,а просто прекалено притеснен ще става баща,брад му умря и още неща, които му се случиха преди,и си го изкарва на хората. Моля те не му се сърди.
-Казваш го,защото постоянно ти звъня ли?-Скръстих ръце и се нацупих.
-Ох скъпата ми тя.-Ощипа ми бузите.-Обичам да ме търсиш постоянно.-Целуна ми челото.-Просто го разбери,моля те.
-Ще опитам. А сега къде ще отидем?
-Като гледам не си се преоблякла.
-Бях много ядосана.-Оправдах се.
-Спокойно шегувам се.-Засмя се.- И с анцуг си много сладка.-Намигна ми.
-Знам.-Отвърнах през смях.
-Сега ще отидем на пикник. Искаш ли?
-Да,обичам природата.
-Тогава да вървим.-Усмихна ми се и тръгнахме.
През огледалото видях Джънг Бона да се крие зад една стена, но тя пък какво правеше там?Явно ме следи. Не мога да разбера какво иска от мен. После щях да говоря какъв и е проблема и защо се заяждаше с мен преди час.
Джънг Бона
Свърших работата с банята и се заех с останалите  стаи,които трябваше да разчистя дори и на Се Ху. След като бях готова се проснах на леглото и започнах да се ровя из фейса.
-Хей!-Поздравиха ме двете момичета,които влизаха едновременно.
-Хей!-Усмихнах се.
-Къде е Се Ху?-Попита Дже Ха.
-Нашата принцеса пак се забавлява с принца си.-Казах малко лигаво.
-Явно днес Ху ще си вземе почивка.-Рече Чом.
Тя седна и започна да чете списание.
-Не разбирам,не ви ли дразни факта,че само ние работим?
-Не,миналата седмица се измъкнах от работа и Се ме покри.-Обади се Дже Ха.
-И аз,тя вършеше моята работа, като бях в цикъл.
-Ето как ви е спечелила малката никаквица.
-Бона какво ти става?Преди не се държеше така гадно с нея.-Каза Чом.
-Прекалено много си позволя,това ме дразни.
-Или факта,че си има богато гадже, което я обгрижва?-Засмя се Чом.
-Млъквай,не е това.-Издразних се.
-Щом казваш.-Засмяха се двете.
-Просто я остави. Като те дразни не и обръщай внимание, и толкова.-Рече Ха спокойно.
-Лесно ви е на вас.-Рекох и отидох до тоалетна.
Джънгкук
Защо се чуствам толкова празен отвътре?Какво ми има? Защо това момиче ме убива така?
Легнах на леглото си и гледах тавана. Реших да звънна на Рин, за да се разсея малко. Няма я от ден и вече ми липсва.
-Хей Рин как си?Как е бебето?
-Много съм добре. Мама ме посрещна с такава радост и не спря да гали бебето.-Засмя се.
Радвам се,че съпругата ми има такъв звънлив смях.
Усмихах се щом я чух.
-Радвам се.
-Куки какво има?Защо звучиш толкова тъжно?Добре ли си?
-Да спокойно. Просто ми липсваш.
-И ти зайче.Много те обичам.
-И аз.
-Ще затварям мама пристигна с един трюфел трябва да се изяде.-Затвори.
Аз въздъхнах поне се радвам,че я чух.
Изправих се и влязох в банята.
Взех си един горещ душ и излязох.
Погледнах се в огледалото и се отвръщавах от себе си.
-Не струваш Джънгкук.-Казах си пред огледалото.
Отворих гардероба и взех един анцуг. Облякох се и извадих една снимка от шкафа,която от много време не бях вадил.
Снимката с мен и Ан на овеселителното влакче.
Тогава бяхме щастливи,а сега  не струвам нищо без нея,от както Се Ху дойде ,аз не мога да се отърва от призрака на Мин Ан.
-Куки.-Чух познат глас.
Обърнах се  и я видях, Мин Ан в цялата си прелест,облечена в красива червена къса рокля, високи черни платформи,а косата нежно спусната на раменете и.
-Мин Ан.-Отидох до нея и я прегърнах,но когато я пуснах,нея я нямаше.
-Джънгкук полудяваш.-Казах си.
Седнах на леглото и покрих лицето си с ръце.
Разплаках се,защото не издържах.
Усещах самота и болка в гърдите.
След това неусетно заспах.

Малко скучно стана тази глава. Но обещавам да е по-интересно или поне се надявам да стане.
Съжалявам,ако главата ви се е сторила много депресарска.