I Want To Save You

Chapter 4

Свечери се  и аз трябваше да отида на същия паркинг, където ходих всеки ден. Мразех този паркинкинг. Видях познатата кола от миналия път, там имаше две момичета.Отидох към нея.
-Кого чакаш мили?-Попита едната.
-Едно момиче. Моля оставетеме.-  Аз бързо отидох при него.
-Тук съм.-Отговорих.
-Здравей.-Усмихна ми се.
-Здрасти.-Отговорих.
-Защо винаги искат нея?-Издрасни се едната.
-Защото е свежо  месце. Разбра ли?- Отговори другата като изпофтя.
Да,аз бях свежето месце тук. Носех такъв прякор сред останалите.
Качих се в колата и потеглихме. Отново си поговорихме, той ми разказа как е минал деня му и аз моя без часта с Куки и онзи идиот в склада. Говорихме си до късно. Поне с този човек ми беше приятно,единствения, който не искаше да ме изчука. Но въпреки това,аз още не му бях научила името.  
-Така едно не знам.-Казах. Той ме погледна въпросително.
-Какво?-Попита.
-Не знам името ти. Как се казваш?
-Оо това ли?-Засмя се.-Аз съм Джеон  Канг.
-Джеон...Джеон...-На мен ми просветна.-Джеон Джънгкук!- Извиках изведнъж,той ме погледна странно.
-Защо спомена брад ми?
-Той ти е брад?
-Да. Познавате ли се?
-В един клас ме.-Гледахме се много изненадващо.
-Не знаех.-Той се усмихна.-А ти как се казваш?
-Мин Ан.
-Мин Ан?Момичето,което се дърпа с брад ми?
-Да...а откъде знаеш това?
-Повярвай ми много се оплаква от теб.- Канг започна да ми разказва разни наши случки. Спуквахме се от смях.
-Или онзи път,когато случайно,ей така без да искам бутнах Куки на земята и той падна право върху кучешко лайно. Лицето му беше мазало, тогава се смеех много,а после той ми го върна,като пусна обяда ми в тоалетната и пусна водата. После пък аз...-И така още 2 часа смях. Поне сега си почивах от тази професия. Стана време да се прибирам.
-Трябва да си вървя.-Обадих се.
-Ето.-Той ми подаде 15 000$ отново.
-Защо толкова?
-Тези пари са нищо за мен. Взе ми ги.
-Но аз не съм ти дала нищо.
-Не е вярно. Отдели ми време да си поговорим.-Усмихна ми се много мило. Когато първия път го видях си помислих,че е като онези мъже , които ме взимат за ноща и ме връщат.-Вече с теб сме приятели нали?
-Да.-Отговорих с искрена усмивка. Започнах да се чуствам странно, той бе толкова добър  и внимателен.
-Утре ще те изведа на вечеря в 20:00 часа. Бъди готова.
-Добре,чао.-Влязох вътре. Мащехата ми спеше,качих се тихо, за да не я събудя. Не исках да и гледам мазната физиономия сега, след този прекрасен момент.
На сутринта към 8:00 часа получих обаждане. Кой идиот ще ме търси толкова рано през събота? Ядосах се и вдигнах троснато телефона.
-Ало?
-Мин Ан здравей.-Този глас до болка познат. Това беше Ким Таехюнг-шефа ми. Защо ми се обажда?Той никога не го прави. Последния път, като се видяхме незавърши добре. Аз без да искам го упоих и избягах,защото не исках да спя с него и оттогава не съм го виждала.
-Ало здравейте!-Аз подскочих от леглото и паднах.
-Мин Ан знаеш,че  няма да ти се обадя без причина нали?
-Да.
-Ами в момента ти си
най-търсената  и искам да отпразнуваме това. Донесе ми много печалба. Довечера в 20 часа.
-Извинете г-н Ким,но довечера имам планове с един човек.
-Така ли?С кой?
-Наистина ли ви интерсува?
-Всъщност искам да разбера заради кой ме отрязваш така.
Кажи ми.
-Джеон Канг.-Отговорих.
-Джеон Канг...-Гласа му затрепери.- Добре,тогава ще се срещнем утре вечер. Ще те взема в 20 часа.-Той затвори. Какво му стана? Когато чу името му,той се уплаши. Странно.
Слязох долу,скъпата ми мащеха я намаше. Долу имаше бележка.
-Как ли така се е сетила да ми остави?- Очудух се.
,,Заминавам за Русия по работа. Няма да ме има 1 седмица. Върши си работата добре и ги пускай само в твоята стая."
-Супер не е пропуснала да го спомене.-Изпофтях.
Изведнъж се сетих за Джънгкук и онази нощ. Усетих как бях почервеняла и бузите ми пареха.
Чудех се какво ли прави?
Реших да отида до мола. Онази я няма да ми складира парите и ще си купя нови  дрехи.  Преоблякох се с един спортен сив екип па пума , бял потник и черни маратонки на пума. Обикалях   и разглеждах.
Изведнъж видях Куки да говори с няколко момчета, те се смееха и забавляваха. Реших да не им развалям кефа и отидох към щанда за бургери. Взех един с голяма кола и пуканки.  Реших да отида на кино. Избрах си един екшън филм и влязох. Изядох бургера преди да вляза. Филма  започна.Усетих някой да сяда до мен,но не обърнах внимание.
-Може ли пуканки?-Гласа му ми се стори познат. Обърнах се. Та това беше Джънгкук.
-Джънгкук защо си тук?
-Гледам филм,ти?-Усмихна ми се.
Ах тази красива усмивка.
-И аз.-Отговорих и му подадох пуканкине.-Не беше ли с приятелите си?
-Видяла ли си ме?
-Да. Не исках да ти досаждам.
-Трябваше да дойдеш. Щях да те запозная с тях.
-Друг път. Кога ме видя?
-Още ,когато нагъваше бургера. Как няма да забележа такова прасе като теб.-Докосна ми носа и ми се ухили насреща.
-Ей!-Разсърдих му се. Отново се карахме, както преди. Почти нищо не се бе променило освен онази вечер.-Знаеш ли ,че май имаш паяк на рамото?-Той погледна и видя фълшивия паяк. Извика и хората му ишъткаха.
Започнах да се смея,пак ни ишъткаха.
-Мин Ан!-Ядоса се.
-Изпроси си го.-Намигнах му.
Джънгкук
Това момиче ме подлудява. Още продължава да ме дразни. Но въпреки това много се радвам, че почти не се е променила дори след като се случи онова между нас.  Ако не се дразнехме нямаше да е същото. После гледахме филма и направо се вживихме в него. След като приключи го обсъждахме.
-Какво ще правиш после?- Попитах.
-Защо?Интерсува ли те?
-Не,просто да знам къде да не ходя, за за не те виждам.-Усмихнах се ехидно.
-Идиот.-Удари ме леко по рамото.
-Ще върша работа не се бой.- Отговори ми.  Знаех какво има предвид. Не ми беше приятно това, което прави ,исках да спре. Исках да я спася.

Най-дългата глава в моя живот. Дано ви е била интересна.