I Want To Save You

Chapter 13

Джеон Джънгкук
Защо трябваше да съм в една стая с Таехюнг? Как ще изтърпя този идиот?
-Ей идиот дай ми завивката.-Дръпнах я.
-Плужек тя си е моя.-Дръпна я.
Започнахме да я дърпаме и накрая паднахме от леглото.
-Ей тъпак одеялота си е мое!
-Не е. Като не ти изнася се махай. И без другото искам да остана сам с Мин Ан.-Усмихна ми се мазно. Отново започваше да ме дразни, но аз нямаше да му се оставя.
-Ти се махай. Ти се натресе на Мин Ан.
-Заразлика от теб,тя ме покани.-Отговори ми с ехидна физиономия.
-Ах ти пръч такъв.-Започнахме да се боричкаме.-Мин Ан си е моето момиче.
-Къде пише,че е твоя?-И така се боричкахме цял 1 час. Накрая и двамата паднахме уморени на леглото.-Ей.-Изведнъж се обади.
-Какво?-Попитах.
-Наистина ли я обичаш?
-Какво?-Изненадах се от въпроса му.
-Чу ме.Отговори ми.
-Да все пак ми е приятелка. Обичам я с цялото си сърце.
Ким Таехюнг
Видях как се усмихва, докато го казва. Явно наистина я  обича. Почуствах се наранен,заболя ме. Но нямаше какво повече да се направи. Въздъхнах тежко.
-А ти?-Изведнъж се обади той, докато гледаше в белия таван на стаята.Чудех се какво да отговоря. Аз я харесвах,но обичах ли я наистина?
-Не знам.-Замислих се,а той ме погледна въпросително.
-Странно.-Отговори. 
После си поговорихме и той ми сподели много интересни случки с него и Ан. Смеехме се като луди.
Вратата се отвори и от тъмнината се показа страшен и рошав силует. Приличаше на призрак. С Куки от страх се прегърнахме и извикахме.
-По-тихо тикви такива някои хора спят!-Викна призрака.
Този глас ми се стори познат.
-Мин Ан?-Казахме в един глас.
-А не дядо ви. Естествено,че съм аз. Кой друг мислите,че е?
-Ами помисихме те за призрак.- Съобщих. Тя ни изгледа странно.
-Скоро ще стана най-големия ви кошмар,ако не млъкнете скоро. Лека.-След това си легна.
-Ах това момиче.-Засмя се Джънгкук.
Неутрален разказвач
Джънгкук и Таехюнг не можеха да заспя,те се въртяха и въртяха на леглото. Накрая Джънгкук стана и отиде при Мин Ан,той се настани до нея,после пък Тае последва примера му. Така заспаха всички.
На сутринта Мин Ан първо видя Куки,а след това и Тае. Тя стана и извика,а двамата паднаха от леглото.
-Ей вие двамката какво правите тук?
-Не можехме да заспим,а тук ни беше удобно.-Каза Тае.
-Така е.-Съгласи се  Куки.
-Изчезвайте.-Рече тихо тя.- Марш!- После извика и те се уплашиха. На бегом изчезнаха. След  това Джънгкук направи закуска и те започнаха да ядат.
-Куки много е вкусно!-Възкликна Мин Ан.-Не знаех,че моето момче е такъв страхотен готвач.
-Много неща не знаеш за мен.- Намигна и,а Таехюнг извъртя очи и продължи да яде. На вратата се звънна,а Тае отвори. Той видя един кашон и го разтвори от любопитсво. Вътре имаше черни прашки и дантелен сутиен с дупки при зърната. Защастие не видя бележката. Той оглеждаше белюто внимателно и си представяше Мин Ан. Започна да се облизва,че чак се надърви.Мин Ан го видя и бързо истича.
-Тае!Не пипай!-Тя взе белюто и го скри вътре.
-Какво е това?-Попита той.
-Не ти трябва да знаеш.
-Много искам да те видя облечена така.-Намигна и. Мин Ан го удари зад врата.
-Тихо!-Скара се.
-Какво става?-Попита Куки.
-Нищо.-Отговорих.
-Мин Ан си е взела секси белю.- Отговори Ким Таехюнг с мазна усмивка.
-Нима?-Джънгкук повдигна вежда.
-Селски клюркарки я ме оставете!- Тя се скри в стаята си и заключи вратата. Отвори кашона и видя бельото,идеше и да се гръмне при вида му. Тя видя бележката.
,,Вече си имаш две приятелчета у дома. Внимавай да не ги  загубиш ;). Чакам си снимката. Първата беше много съблазняваща."
Тя облече бельото и се снима.
После го прати. След това се преоблече и излезе от стаята.
Джънгкук гонеше Таехнюг из къщата и му крещеше нещо.
-Тъпак!Ще те унищожа!-Викаше Джънгкук.
-Няма да можеш изрод!-Отговаряше му Таехюнг.
-Спрете веднага!-Извика тя и двамата замръзнаха на място. - Какво става тук?
-Темерута ми сложи люта чушка в храна.-Отговори Джънгкук.
-Признай ,че беше забавно.- Обади се Таехюнг.
-Ще видиш ти. Било му забавно.- Отново започна гоненицата.
-Само как викаше ,,ох ,ох лютиво,лютиво." И подскачаше.- Смееше се Тае.
-Ох шматки такива.-Въздъхна Мин Ан.-Гонете се навън,а не тук!- Заповяда тя  и те спряха.
-Добре.-Рекоха на един глас.
-Пазете тишина,че ме боли глава.
-Отивам за лекарство.-Каза Кук.
-Нося одеало и тернометър.- Обади се Тае. След това се погрижиха за нея.
-Момчета не съм бебе. Ще се справя и сама.-Рече Мин Ан.
-Докато сме тук ще ти помагаме.- Казаха те.
-Благодаря ви.-Усмихна се Мин Ан и заспа.

Кой ли е този,който тормози Мин Ан?И какво ли ще стане? Ще разберете,ако четете.