Неутрален разказвач
Техьонг беше седнал в хола и си пиеше горещия шоколад, докато си четеше списанието.
- В топ 10 на ,,Най-успешни мъже в Корея" не мога да съм по-горд.-Въздъхна радостно.-
Със Се Ху трябва да празнуваме заедно.- Изведнъж се натъжи. - Още мисля за тази предателка.
Изведнъж на вратата започна да се чука силно.
- Оф кой тропа така? - Остави топлата напитка на масата и стана да отвори.
Не погледна кой е през шпионката и отвори.
Още с влизането Джънгкук го хвана за яката и го заби в стената.
- Къде е тя!? Какво си 'и направил!? - Гледаше го с ярост.- Уби ли я, ненормалнико?
- Чакай,чакай ...за какво говориш?
- Не се прави на тъп! Се Ху е изчезнала.
- Как така? Къде е тя?- Той разшири очи и хвана ръцете му.
- Нали теб питам бе идиот! Нямаше да дойда тук,ако знаех.
- Как разбра,че я няма.
- Звънях 'и две седмици подред ,а тя не ми отговаряше. Реших,че ми е сърдита и затова не подозирах нищо. Но след това питах нейните приятелки и ми казаха, че те също не са я чували. Проследих телефона 'и,но той се намираше в някаква гора ,а от там загубих следите ѝ. Знаех че ти си достатъчно луд ,за я убиеш. Не трябваше да я оставям с теб!
- Не съм аз! Не бих го направил! Дори да ме нарани я обичам твърде много, за да ѝ причиня това. Признавам ,че я нараних за отмъщение ,но не съм я убил. Пуснах я да си ходи.
След това Куки макар ядосан го пусна.
- Каза ли ти къде отива?
- Не,нищо.
- Няма да си го простя,ако ѝ се е случило нещо. Аз съм виновен, моята ревност обвзе сърце ,тялото ми и ума ми. - Каза Джънгкук с видимо съсипан вид.
- Ще я намерим. Ще звънна тук там.
Телефона на Джънгкук звънна.
Беше Рин.
- Ало.
- Джънгкук, Дждж--ънгкук...- Тя плачеше не можеше да си поеме въздух.
- Рин, Рин какво става?- Той се изплаши.
Техьонг също се притесни.
- Тр...тр-уп...труп!- Плачеше.
- Труп?? Какъв труп!?- Двамата с Тае се спогледваха паникьосано.
- Жена, разчленена! Някой ми изпрати в кашон разчленена жена! Ела бързо ,моля те! Прилича на Се Ху.
В този момент дъхът и на двамата секна.
Те се строполи на пода по колело и сълзи обляха лицето му,а Куки изпусна телефона и се затича към вратата.
- Наистина ли е тя?- Той не беше на себе си.
Тае се съвзе малко и се качи с него в колата.
- Мразя се! Мразя се! Аз съм виновен! Не трябваше да я оставям сама! Аз съм виновен...аз съм виновен...- Не спираше да го повтаря.
Куки караше с бясна скорост към вкъщи.
Влязоха и видяха персонала заедно с Рин, който бяха наобиколили кашона пълен с кръв и разчленени останки от човек.
Рин плачеше и пищеше.
Тогава изведнъж водите ѝ изтекохо. Раждаше преждевременно.
- Рин!- Куки извика и отиде до нея.
- Обадих се на полицията и в спешна помощ. Идват всеки момент.- Рече Дже Ха.
Тае не се поколеба и отиде до кашона ,извади главата на жената. Някои от персонала повърнаха.
Гледката беше ужасяваща.
Но защастие това не беше Се Ху и той си отдъхне. Имаше бележка на главата ѝ оцветена в кървавия цвят.
,,Момичето все още е живо засега. Но това предложение. Искам да ми доведете Рин и взамяна ще ви върна вашата мила Се Ху... или по-скоро лъжливата Мин Ан. Всичко е в записа,който дадох на Джеон Джънгкук. Не идвайте с полиция или ще я убия незабавно. Наблюдавам ви :)"
-Мин Ан е Се Ху?- Тае се обърка.
Прибра листа в джоба си и все още беше неспокоен и шокиран.
- Ами сега какво следва? Каква игра играе този и Мин Ан забъркана ли е в това или е просто невинна жертва във всичко това? - Разсъждаваше Тае .
Куки не изчака линейката и я откара Рин незабавно в болницата.
- А тази жени защо ми е толкова позната?- Огледа се в нея.
- Лия!-Той изкреще.
Това беше отдавна изчезналата му малка сестра Ким Лия.
Той крещеше и плачеше.
Прегърна главата ѝ и не можеше да спре риданието си. Изпадна в нервна криза.
Когато полицаите влязоха той припадна.Любими мои ,ето ви малък предколеден подарък ! Дано ви е било интересно!
ESTÁS LEYENDO
I Want To Save You
FanficДа продаваш тялото си всяка вечер за Мин Ан беше отвратително. Тя бе принудена да го прави заради мащехата си,още когато баща и умира в катастрофа. Джеон Джънгкук е момчето,което Мин Ан мрази. Те се ненавиждат от прогимнаназията , защото тя му беше...