Прибрах се у дома и извадих телефона си. Трябваше да прекратя всичко веднага.
-Ало г-н Ким Таехюнг. Трябва да говоря с вас.-Казах.
-Какво има?Станало ли е нещо?
-Не,нищо лошо. Ще можем ли?
-Да. Ще съм при теб след 10 минути.
-Добре.-Бях притеснена за това какво щеше да се случи. Все пак сключихме договор преди години.
Ким Таехюнт е трафикант и мафиот,а е на моята възръст.
Таехнюг ходи в друго училище, наследил е парите на баща си,когато той е починал и оттогава той се занимава с този бизнес.
Мащехата ми преди време ме запозна с него,подписахме договор и оттогава работя за него.
Звънеца звънна,а аз отворих вратата. Той седна на дивана.
-Е защо ме извика?
-Искам да напусна тази работа.
-Искаш?Извикаме само зарди това!-Таехюнг се ядоса.- Мислиш си,че можеш да напуснеш тази работа толкова лесно!-Изправи се.- Сключихме договор за 10 години Мин Ан!Минаха само 2,а ти чак сега реши!Защо?Каква е причината?
-Омръзна ми да бъда такава!-Станах.-Омръзна ми хората да ме сочат с пръст и да се възползват от тялото ми. Вече се гнуся от себе си!-Извиках. Той ме хвана за косата, като ме оскуба и ме приближи към себе си. Изпитах ужасна болка.
-Ти си моя Мин Ан!Тялото ти е мое!Не можеш да спреш да бъдеш моята кучка!Разбираш ли Мин Ан?Ти си моята кучка.-Смекчи тона си. Бутна ме на дивана и започна да разкопчава колана си.
-Моля те недей. Не искам, моля те Таехюнг.
-Трябва да си научиш урока, моя скъпа Мин Ан.-Започна да маха дрехите ми. Аз опитвах да се боря, но той бе по-силен от мен. Оставяше мокри следи по врата ми, мачкаше гърдите ми,аз виках и виках,но Тае така и не ме остави.
Причиняваше ми лека болка, тъкмо щеше да се завре в мен, когато взех вазата ,която бе на шкава до дивана и го ударих с нея. Той припадна върху мен,а аз го бутнах на пода. Набързо се облякох, пипнах пулса му,за да проверя дали е жив. Беше добре,но ми бе гузно да го оставя така. Взех чаршав,възглавница и одеало.
Постелих с шаршава дивана, поставих възглавницата,а после с 300 зора го сложих да легне и го завих.Оставих лед върху главата му и отидох да спя. Станах
по-рано , а момчето още спеше.
Започнах да правя закуска.
Ким Таехюнг
Събудих се с ужасно главоболие, на главата ми имаше лед и бях се намокрил,защото се беше разтопил. Станах ,за да огледам мястото и останових, че не бях в моя дом. Изведнъж си спомних станалото от снощи. Бях ядосан, защото Мин Ан искаше да напусне и исках да и дам урок,но след това ми е магла. Мисля,че тя май ме беше ударила с нещо. Усетих миризмата на нещо вкуно.
Станах и отидох в кухнята.
Мин Ан си беше пуснала някаква песен и си пееше с нея. Всъщност гласът и бе много красив и приятен,можех да я слушам постоянно. Изведнъж тя се обърна към мен и замръзна. После ми се усмихна и ме поздрави.
-Добро утро Тае. Как си?-Беше много усмихната. Вчера замалко щях да я изнасиля,а тя сега ми се усмихва насреща. Странно момиче.
-Щях да бъда по-добре,ако не ме беше ударила.-Седнах на масата там.
-Нямаше да те удрям,ако не се опитваше да ме изнасилиш.- Хилна ми се. Имаше много красива усмивка. Не знам защо я забелязах чак сега.
-Трябваше да ти дам урок.
-Този път имам нож. Засега внимавай,няма да се разминеш само със счупена ваза в главата.- Намигна ми. Това момиче вече започна да ме дразни. Първата, която ми говори така. Не знам защо започнах да се чуствам странно при нейното присъствие.
-Ти си моя Мин Ан. Не можеш да правиш, каквото си искао. Не го забравяй.-Усмихнах се ехидно и станах. Приближих се към нея,а тя се облегна на плота.Притиснах я и държах здраво ръцете и. Лицето ми беше на милиметри от нейното. При всяко приближаване, усещах странно чуство в гърдите си.- Сега какво ще правиш Мин Ан?- Усмихнах се.
Мин Ан
Исках да се измъзкна,но не се получаваше, държеше ме здраво.
Лицето му бе на милиметри от моето. Корема ми започна да пърха. Какво ставаше?Защо се чуствам така странно?
-Сега какво ще правиш Мин Ан?- Усмихна ми се ехидно.
Тялото ми отказваше вече да се бори,нямаше смисъл, защото той бе по-силен от мен.
Изведнъж ме целуна. Не знам защо неговото действие ми стана приятно. Тази целувка бе спонтана и толкова нежна,аз се поддадох и му отвърнах. Поставиме на плота и придържаше кръста ми, започна да наддига белия ми потник. Но отново в съзнанието ми се показа Джънгкук,аз го бутнах.
-Таехюнг оставиме!-Скарах се.
-Какво ти стана изведнъж?Не ти ли хареса?-Попита ме.
-Просно не искам. Не съм ти играчка.-Рекох.
-Не е вярно. Ти си моята играчка Мин Ан и първата,която ми се противопоставя. Така не бива.- Рече ми той. Хвана ме на ръце и ме поведе към хола. Оставиме на дивана. Сложи ръцете ми над главата ми и ги придържаше.
Целуваше ме бързо и страстно, а на мен ми харесваше. Какво се случваше с мен? Вратата се отвори. Видях мащехата ми, която ме гледаше странно. После се усмихна ехидно.
-Г-жо Мин.-Поздрави я Тае. Тя бе запазила фамилията на татко.
-Г-н Ким. Извинете,че ви прекъсвам. Благодаря ви,че ме удостоихте с тази чест. Моля продължете,аз се върнах ,само защото бях забравила документите си.-Тя ги взе и си замина.
-А сега да продължим.-Махна колана си и се напъха бързо и силно в мен. Болеше ме,но с всеки тласък започнах да чуствам удоволствие.
Джънгкук
Реших да проверя дали Мин Ан е добре. Почтих бях наближил къщата и ,когато чух стонове от вътре. Притесних се,молех се само да не е това,за което си мислех.
Позвъних на вратата никой не отвори,почуках и пак нищо. Накрая натиснах бравата. Защастие вратата беше отключена и влязох вътре. Видях момче върху Мин Ан.
-Извикай името ми Мин Ан!Знам, че ти е удоволствие!Признай,че искаш още!
-Таехюнг!-Мин Ан викаше името му и стенеше. Аз гледах шокиращо, докато онзи я тресеше. Доповръща ми се от видяното.Не можех да повярвам,че Мин Ан е толкова извратена и отвратителна. Мразех я,мразех я отдъното на душата си. Ненавиждах я,не можех дори да я гледам.
След като спряха те ме видяха.
-Джънгкук?-Произне името ми.Дали нещата ще се оправят или не?Ще разберете,ако следите.
YOU ARE READING
I Want To Save You
FanfictionДа продаваш тялото си всяка вечер за Мин Ан беше отвратително. Тя бе принудена да го прави заради мащехата си,още когато баща и умира в катастрофа. Джеон Джънгкук е момчето,което Мин Ан мрази. Те се ненавиждат от прогимнаназията , защото тя му беше...