I Want To Save You

Season 2-Chapter 2

Седях и плачех в градината. Не бях забелязала кога някой бе дошъл при мен. Аз бързо истрих сълзите си и се изправих.
-Добре ли си?Защо плачеш?- Попита ме някакъв женски глас.
Обърнах се и видях съпругата на Джънгкук. Вкамених се при вида и,не знаех какво да кажа.
-Ам...аз просто...просто...- Опитвах се да измисля нещо,но нищо не ми идваше наум.
-Ако е нещо лично не ми казвай.-Тя ми се усмихна.-Ти нова ли си?Не съм те виждала преди.
-Да,дойдох днес.
-Тогава приятно ми е да се запознаем. Аз съм Джеон Рин.- Все още ми се усмихваше така топло.
Тя наистина бе много добра.
-Аз съм Се Ху.-Отговорих и си стиснахме ръцете.
-Между другото ми се струваш много позната.-Каза тя. Изведнъж се сетих,че това бе съученичката ми Йе Рин.Доста се е променила, когато я видях за последно.
-Не знам,аз не си спомням да съм ви виждала някъде.
-Сигурно си въобразявам.-Каза тя.
-Откога се познавате с Ку...тоест с господаря Джеон?
-От 11 клас. Тогава бях нова ученичка и оттотава сме заедно.- Нямаше съмнение,че това беше Йе Рин.
-Колко сладко.-Казах с усмивка, макар че не ми беше много до усмивки.
-Излязох на въздух,но сега ми стана студено. Искаш ли да влезем?
-Да.-След това влязохме.
При нас дойде Джънгкук.
-Рин къде отиде без да ми кажеш? Притесних се.
-Исках малко въздух любими.-Те се целунаха. Аз наистина завиждах на Рин,ако не бях допуснала всичките тези грешки,сега аз щях да бъда на нейното място.-Куки това е новата ни прислюжница Се Ху. Малко си поговорихме с нея отвън.
-Здравей.-Усмихна ми се Джънгкук. Ах тази красива и нежна усмивка как ми липсваше само. Той ми подаде ръка,аз се зачудих дали да я хвана и накрая я хванах.
Джеон Джънгкук
Това момиче ми се струва много познато и  кожата и е толкова мека. Всичко в нея ми се струва познато. Нежния и глас, меката и кожа и красивото и лице.
-Коя си ти?
-Какво?-Тя ме погледна объркано.
-Ти идваше от Америка нали? Брад ми те препоръча. Каза,че си много талантлива.
-Благодаря.-Тя  се усмихна. Тази прекрасна усмивка. Всичко в това момиче ми напомня на нея. Дали това не е тя? Не няма начин.Мин Ан отдавна си отиде от живота ми. Сега сигурно е някъде в Америка и ме е забравила. Но защо след толкова време отново се сещам за нея?
Мин Ан
Джънгкук ме гледаше странно. Дали случайно не ме е познал?
Притесних се,аз не исках да научава за мен,че съм тук, след като е женен. Трябва да стоя на растояние от него.
-Се Ху искаш ли да бъдеш личната ми прислужница?- Попита Рин.
Тушираме с този въпрос. Аз исках да съм на растояние от тях,а тя иска да съм и лична прислюжница. Добре,че поне се боядисах в русо, за да не ме познаят веднага.
-Ами не знам.-Казах стеснително.
-Моля те.-Тя ми хвана ръцете.
-Добре щом настоявате.
-Страхотно.-Усмивката грейна на цялото и лице.Започна бавен танц. Тази песен някога ни бе любима с Куки. Леко се усмихнах, когато си спомних как сме танцували  на нея.
-Скъпа един танц?-Куки се поклони и подаде ръката си напред.
-Разбира се скъпи.-Тя пое ръката му и отидоха да танцуват.
Въздъхнах тежко.
Но пък бяха някак сладки, усмихвах се,докато ги гледах. Поне се радвам,че ти си щастлив Джънгкук.

Какво ли ще стане?Ще разберете ако четете.