I Want To Save You

Chapter 14

Мин Ан се събуди и видя,че Таехюнг и Джънгкук бяха заспали на пода до нея. Тя засмя тихо при вида им. Откри ги в следната поза.
Тае  беше гушнал крака на Кук и бе оставил неговия крак върху тялото му ,а Куки бе прегърнал неговия крак.
-Ах тези момчета.-Усмихна се и ги зави. Получи съобщение.
,,На спа ли се секси зайче? Дано си почина добре,защото имаш работа за вършене.Само да знаеш снимката,която ми прати едва не ме кара да дойда при теб и да ти разтворя задника. А сега чети внимателно,искам да направиш тройка с твоите прителчета."
,,Чакай какво искаш от мен?Кажи ми вече кой си ти?"- Написа му тя.
,,Ох малката много бързаш. Скоро и това ще стане. Ако не направиш това,което ти казва ще видиш твоя Джънгкук  в болница."
,,Но защо искаш точно това?"
,,Защото харесвам порното.😂Направи запис и ми го прати."
,,Ти си извратен."
,,Знам миличка.😉А сега по-бързай. Тик так..."
Мин Ан
Явно нямах друг избор,но как щях да изпълня задача. Трябваше да ги напия,друго не ми оставаше. Толкова бяха сладки,че чак не исках да ги будя,но друго ,не ми оставаше.
-Момчета!-Креснах и те веднага станаха и си удариха главите в масана.
-Ох!-Извикаха и си погалиха главите.
-Какво има Мин Ан?-Попита Тае.
-Нещо ми е скучно. Искате ли да си направим парти?
-Ама ти сериозно ли?-Джънгкук погледна часовника.-В 01:00 сутринта?
-Аха!-Кимнах весело.
-Аз нямам  против.- Отговори Ким Таехнюг.
-Щом и той няма и аз нямам.- Обади се Куки.
-Добре,тогава.-Аз пуснах музика и погледнах в хладилника за алкохол. Там нямаше.-Гадост.- Рекох тихо. Отидох в стаята на мащехата си,тя често криеше алкохол там. Имаше  едно шише текила. Беше перфектно.- Пийте!- Сложих им питиетата на масата.
Почуствах се много гадно,че щях да направя това с тях. Дано само ми простят.
-Аз не пия.-Каза Джънгкук.-А ти откога пиеш Мин Ан?-Погледна ме очудено.
-Куки,любов моля тее...-Погледнах го с заешка  муцинка,той никога не ми устоява.
-Ох добре.-Докато казваше Тае вече беше на 2-рата текила. Той беше лесен. После Куки и така те се напиха. Замъкнах ги в стаята си и си свалих дрехите.Пуснах камерата. Таехюнг незачака втора покана и ми се нахвърли.
-Ако знаеш откога  чакам това Мин Ан.-Рече пияния Таехюнг. Първоначално Джънгкук и пиян пак се дърпаше,но все пак е момче. Неустоя на изкушението. Аз целунах Куки първо,после Тае.
Първо се завря в Тая,после Джънгкук и така те свършиха на леглото. После и двамана замряха и похъркваха.
-Момчета простете ми ,моля ви.- Казах им аз. След това пратих записа и получих съобщение.
,,Браво зайче. Скоро и моя ред ще дойде.😉"
-Как ще се спася от този?-Помислих си. На сутринта момчета се събудиха и не помнеха почни нищо. Изненадаха се защо са тук и задаваха много въпроси, някой смислени други не.
-Джънгкук.
-Какво?-Попита Джънгкук.
-Вчера ти воняха краката,измий ги.-Каза Ви.
-И твойте. На кравешка тор.- И пак започнаха да спорят.
-А твойте на свинска пръдня.-Отвърна Тае.
-Засега не споменават нищо.-Въздъхнах облекчено.
-Ей Ан.-Обади се Тае и аз изтръпнах.-Може ли да говоря с теб?-Отидохме в кухнята.
-Какво има?
-Вчера ние 3-мата направихме тройка нали?
-Не помня бях пияна.-Рекох набързо.
-Не беше.-Каза той.-Защо го направи?Искаше да си  поиграеш с нас ли?-Таехюнг видимо се ядоса.
-Н-не е така Тае. Нищо не помня.
-Стига лъжи Ан!Помня дори какво казах. Ти се съблече нарочно. Когато се напия имам навика да си спомням всичко. Догато Джънгкук не е така. Защо?
-Тае аз...-Прекъснаме.
-Отговори ми защо!?-Той извика, хванаме за ръцете и започна да ме друса, аз се разплаках.-Говори!-Беше много ядосан.
Дойде Джънгкук и го бутна от мен.
-Какво ти става?-Джънгкук попита Таехюнг.
-Питай приятелката си!-Посочиме и излезе от кухнята. Аз се свлякох на земята и заплаках. Джънгкук му прегърна.
-Спокойно.-Опита се да ме успокои.
-Съжалявам Джънгкук, исках да те предпазя.-Започнах,но се спрях.
-За какво говориш Мин Ан?- Попита объркано.
-Прости ми,моля те. Аз ви напих и преспах с двама ви вчера.-Той ме погледна недуомяващо.
-За какво говориш?Как така?- Изненада се и ме пусна.
-Съжалявам.-Продължих да плача.
-Как си могла Мин Ан!?Та аз ти имах доверие!Ти отново ме предаде,както винаги!Повече не искам да говоря с теб или да те виждам!Всичко приключи!- Момчетата си събраха нещата и се изнесоха. Сега съм сама,отново сама в мрака. Свих се на кълбо и заплаках. Наистина си го заслужих, но исках да те предпазя Джънгкук. Получих съобщение.
,,Горката,гаджето ли те остави?"
Щом го прочетох се уплаших, този ме следеше и беше някъде тук,аз се разтреперих.
-Кой си ти!?Покажи се!-Извиках.
Получих съобщение.
,,Тайна :) Съвсем скоро ще те взема.;)"
Не можех да повярвам,той беше някъде тук. Следеше ме,но как? Много въпроси без отговор.
Трябваше да се махна от тази къща бързо,но имах чуството,че ще ме открие,където и да отида.
Бях уплашена,не знаех какво да правя,а сега загубих Джънгкук и Таехюнг. Бях останала сама и безпомощна. Онова лошо чуство от болницата още ме преследваше и то явно е имало основание. Ще успея ли да оправя всичко и ще си върна ли Джънгкук обратно?

Какво ли ще стане?Дали ще успее или не?Ще разберете,ако четете.