KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 8 ~

- Какво ще кажете за синята, господарке? – пита Фей.

Свеждам поглед към роклята с цвят на сапфир, приготвена върху леглото. Приятен сатенен плат, сребърни краски и още по-важното е, че липсва каквато и да е следа от бяло. Ако се появя в градината, облечена с тази дреха, това би привлекло вниманието на всички върху мен и нестандартния ми избор на цвят. Аз бях тази, която не пожела да носи бяло днес. Ако зависеше от мен, бих събрала всички бели дрехи от гардероба си и бих ги хвърлила на горяща клада, за не ги видя никога повече, точно както няма да видя Еверида никога повече. Дошло ми е до гуша да гледам това свое бледо тяло, облечено в цвят, който е по-блед дори от него.

Втръснало ми е от цялата тази чистота. Бих дала всичко, за да не обличам бяло от днес до края на живота си. Може би да започна да се обличам като Айрин, в черно, като че ли всеки ден е траурен.

- Е, господарке? – Силф ме докосва по рамото. – Коя рокля избирате? Всички са прекрасни.

- Синята – кимвам към дрехата аз. – Не съм я виждала в гардероба си досега. Откъде се взе?

- Тя е... подарък от шедуийските ни гости, господарке – усмихва се пресилено Фей. – Негово Височество принц Лусиан намина да Ви я остави по-рано, докато се къпехте. Отбеляза, че би бил признателен, ако я облечете за разходката в градината.

Да облека роклята, която той ми е избрал. Това не се прави...

- Също така, Негово Височество помоли да го извините и напълно ще Ви разбере, ако решите, че е в разрез с традициите на Сестринството – предава ми точно думите му Силф.

- Сигурни ли сте, че беше той, а не брат му? – питам и трите за потвърждение, в случай че някоя от тях се е объркала.

Фей, Силф и Ная започват да кимат отривисто от другата страна на широката спалня. И трите изглеждат убедени, а аз се опитвам да преценя дали Магнус не ги е наплашил по някакъв начин, за да ме излъжат. Съсредоточавам се върху Ная, наострям сетива, за да почувствам дали вечно ускореният й пулс е малко по-ускорен този път. Обаче той си е ускорен колкото обикновено, което донякъде ме уверява, че казват истината.

Въздъхвам шумно и прислужничките ми си отдъхват заедно с мен. Решавам, че ще облека роклята. Ако не друго, то поне ще бъде нещо различно от обичайното. А и няма как да отрека, че дрехата, която Лусиан ми е избрал е... разкошна. Твърде сложна кройка, за да бъде пресъздадена в Мраморен край, изключително нежна материя, галеща кожата ми, щом я докосна, както и моето сребро, специално пришито на нишки по вталената част. Първата дума, която ми хрумва като я гледам, е съвършенство. Типично за Шедуа съвършенство.