KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 31 ~ Cressida

Когато той падна на пода, сърцето ми без малко не спря.

Имаше кръв, толкова много кръв, навсякъде. Кръвта ни най-малко не е нещо, от което Червенокрила вещица би трябвало да се плаши, но аз признавам, че върху неговото тяло тя изглежда непоносимо плашеща, като кошмар.

Сега той лежи на своята половина от нашата спалня, заспал спокойно като малко дете, като се изключат конвулсиите, в които тялото му изпада заради болката. Аз съм се настанила на колене до леглото, отстъпвайки му цялото място, с което той и без това трябваше да разполага. Когато клепачите му потрепнат, аз се усмихвам всеки път, надявайки се да завари нещо хубаво, щом се събуди. После устните ми отново се сгърчват като за плач, ала се сдържам да не роня сълзи за това, че е ранен. Той е жив и добре, постоянно си припомням аз, и сега просто си почива. Той е войн, който безспорно е преживявал и по-ужасни неща и е имал много по-дълбоки рани от тази.

След като се наложи да го извлечем от Пещерата, почти бях изгубила надежда, че ще го доведем дотук жив. Но ето, че сега е тук и е жив. Погрижила съм се всяка една рана по него да започне да заздравява, най-вече онази, която кърви на корема му. Отгоре съм положила лековити билки, които да притъпяват болката му, ала превръзките, които успях да му скроя, вече са напоени с кръв.

Повдигам ароматните билки от раната му, за да я огледам и се радвам да открия, че не е посиняла. Прошепвам му отново, че съвсем скоро ще се оправи. Присядам деликатно на леглото, след което поставям една невинна целувка на устните му. В този миг клепките му потрепват и скачат нагоре, ала след това се затварят отново, а устните му отвръщат на целувката ми.

- Добро утро - усмихвам се аз. - Този път доста се успа.

Зев стисва очи, изпускайки една тежка въздишка. Поставям нежно ръка върху покритата с билки рана на корема му. Оттам се носи миризмата на напоена с кръв свежест. Внезапно той решава да се надигне на лакти, изненадвайки се не само от пронизващата болка, но и от вида на раната си - прикрита от моя природен лек.

- Какво си направила с мен? - пита с усърдна усмивка.

- Погрижих се. - Насочвам поглед към превързаните рани. - Понякога е полезно да имаш вещица около себе си.

- Кресида Червенокрила, ти не си обикновена заклинателка, а истински магьосник. - Думите му ме накарват да се усмихна. - Досега никой не се е грижил за раните ми и едва сега проумявам колко е хубаво всъщност. Определено боли по-малко, отколкото когато го правя сам.