KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 40 ~ Cressida

Въпреки че ставам в ранни зори, стремейки се да не събудя Зев в другата част на леглото, той отваря очи заедно с мен. Днес е един от дните, в които е освободен от всякакви задължения и сме свободни да прекараме цялото време заедно, правейки каквото на мен ми хрумне. Губех бройката на нещата, които бях поискала да направим през имниналите такива дни. Ходехме в гората, за да се порадвам на птичите симфонии и пролетния аромат на цъфналите храсти и дървета. Бяхме също и на пазара, откъдето той ми купи една от най-красивите огърлици, които някога съм притежавала – сребърна и снабдена с няколко елегантни разклонения от рубини.

Закопчавам я около врата си, после се навеждам да нахлузя ботушите си, твърдо решена, че днес ще му дам почивен ден от постоянното си присъствие и всички свои прищевки.

Забелязвайки това, той се надига на лакът в леглото, буден и готов да скочи в действие, сякаш съм го ръгнала с пръчка.

- Не е ли малко рано за разходка? – пита с лека усмивка.

- Знаеш, че винаги ставам призори.

- И къде отиваш? – Въпросите му тази сутрин явно ще бъдат неизчерпаеми. Въпреки това се чувствам длъжна да им отговоря.

- Ще изляза на разходка със сестра си – уведомявам го аз, но той очевидно не е готов да се примири с това.

Хваща ръката ми и ме придърпва на леглото. Претъркулвам се върху него с развеселена усмивка, изгряла на лицето ми.

- Надявах се отново да прекараме деня заедно – казва той.

Макар да съм изкушена от предложението и блясъка в очите му, запазвам самообладание. Не си позволявам да приема.

- Насилвам се да ти дам малко почивка от себе си.

- Не искам да си почивам от теб – надига се леко, само за да дари с невинна целувка устните ми. Вкопчвам се в мекотата им за кратко, докато той не се отпуска отново в меките завивки.

- Не го прави по-трудно, отколкото вече е.

- Тогава остани с мен. – Не звучи като молба, по-скоро като необходимост и за двама ни. На този тон просто не бих могла да откажа. – Обещавам да поднеса на Кайра подобаващо извинение за отсъствието ти.

- Така ли? – питам предизвикателно.

- Тя ще се смили над мен – твърди той. – Може би трябва да си приличате повече в това отношение.