KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 2 ~

- Още сребро по деколтето - разпорежда се Одет на трите прислужнички, които от час ме обикалят в опити да довършат роклята ми по случай посрещането на южните ни гости, но пък братовчедка ми не им го позволява в никакъв случай.

Възнамерявам скоро най-любезно да я изпъдя оттук, за да може все някога да приключим глупавите приготовления. Тя се е насадила удобно на леглото ми и като че ли няма намерение да напусне скоро, а на всичкото отгоре се разпорежда над тоалета ми, сякаш самата тя ще го носи. Имам чувството, че се е залепила за мен през последните месеци. Сякаш бди над малко дете, да не би да свърши някоя глупост. Предполагам, че е умишлено.

Трите човешки момичета ѝ се подчиняват и пришиват към роклята още сребърни нишки. Ръцете им треперят върху живия модел, какъвто в момента представлявам. Красят ме докато не заблестя повече от самата луна, обратното на това, което бях вчера на ритуала. Чудя се колко ли ослепителна са се постарали да изглежда Айрин?

Дрехата, която нося не е нито прекалено разголена, нито скромна, а e нещо, намиращо се по средата, което, въпреки неопределената си кройка, изглежда напълно подходящо за принцеса. Едното ми бедро наднича иззад плата, но произволът свършва дотам. Тънките презрамки фино опасват раменете ми, кръстосват се по гърба и се събират в една точка на кръста ми, прикрити от спретнатата ми в дълга опашка коса. Среброто привлича погледа първо към деколтето ми, след това се спуска надолу по цялата дължина на прилепналата рокля, чак до краката ми, където отново се пръска на бляскави ивици по снежнобелия плат и ме накарва да сияя. Да се обличам в най-съвършения и чист цвят, който може да съществува, започва да ми се струва все по-неподобаващо.

- И косата - не одобрява Одет. - Тази прическа е прекалено хлабава. В името на всички всемогъщи богове, оправете я!

- Всъщност, намирам косата за идеално стегната - изказвам мнението си аз, надявайки се, че така ще я накарам да млъкне.

Напипвам малките твърди плитчици, пълзящи из кичурите, които пък се спускат надолу по гърба ми, прибрани в свободна конска опашка. Цялата коса опъва скалпа ми дотолкова, че очите ми навярно са се разширили и лицето ми се е изопнало до болка. Не съм сигурна, че въобще има как да стане по-ужасно отколкото вече е.

- Нейно Височество трябва да изглежда зашеметяващо днес - контрира Одет. - Кайра, миличка, знаеш че Шедуа е един от най-важните ни търговски сътрудници.