KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 43 ~ Lyzandra

Никога не съм виждала брат си по-слаб, отколкото е в този миг, когато двамата прекрачваме главната порта на двореца. Той се подпира немощно на рамото ми, влачи крака нагоре по витото стълбище и дори не се опитва да спре кръвта, изтичаща от ръката му право върху черния мрамор.

След изчезването на Аднракс и вещицата, мъртвото тяло на Кайра остана долепено до това на Азриел. Наложи се да го отделя от нея с повече сила, отколкото би ми се искало. Той възразяваше с мълчаливо вцепенение, ръцете му бяха обгърнали тялото й и го държаха, сякаш по този начин можеха да изтръгнат любимата му от смъртта. После обаче тя остана там, вкочанена на ледената поляна като увехнало цвете. Не можех да взема и двамата. Бях длъжна да избера първо брат си.

Прогаряща болка разкъсва зашития ми корем, но не смятам да се откажа докато не замъкна исполинското тяло на Азриел в покоите му. За късмет Рианон ме пресреща на половината път и поема брат ми от другата страна, за да ми помогне да го замъкна нагоре по стълбището. Силната, несломима Рианон, която познавам, не подема да се тюхка или да ме засипва с въпроси. Поне докато най-сетне не влизаме в покоите му и не го стоварваме тежко на леглото. Ръката му, която виси от ръба на спалнята, продължава да кърви обилно, а изтеклата кръв образува гъста червена локва върху огледалния мрамор.

- Какво се случи? – осмелява се да попита Рианон.

- Демон. – Краткият ми отговор я кара да вдигне очи от брат ми и да ги впери невярващо в мен. – Астрид го е пленила отново. Нападна ни. Азриел не успя да се пребори с него.

- Не – промълвява отчаяно тя.

- Кайра е мъртва – казвам над изпадналия в несвяст Азриел, като се надявам да не се налага да чуе нито една от тези ужасни думи.

Очите на Рианон се разширяват недоумяващо, а когато най-сетне смогва да проговори отново, гласът ѝ почти не се чува:

- Той нали не е... нали...

- Вината не е негова. – Надявам се думите ми що-годе да я успокоят, но тя продължава да изглежда все така разтревожена. – Андракс я уби. Той е предател.

- Как? – пита тя почти без дъх.

- Простреля я в гърдите. Издъхна право в ръцете на брат ми – със свито гърло обяснявам аз. – Струва ми се, че успяха да се сбогуват, но за жалост, не бях достатъчно близо, за да чуя какво си говорят.