KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 39 ~ Rhiannon

Лизандра идва в съзнание, заровена под куп пухени завивки в стаята на Азриел, а аз я посрещам с чаша топъл чай и възможно най-нежната си усмивка. Азриел ми възложи важната задача да я наблюдавам непрекъснато, докато той върши безсмислени дела в опит да се посъвземе след случилото се. Каквото и да се бе случило в действителност.

Азриел не благоволи да разкаже на никого от нас какво ги е сполетяло в Небесната кула. Единственото, което успях да науча със сигурност е, че Кайра я няма в двореца. Нямах представа къде може да е отишла, нито какво точно се е случило между двамата. Не посмях и да питам.

Лизандра отваря постепенно очи и щом ме поглежда, опитва да свие устни в мека усмивка, която бързо се превръща в гримаса на чиста болка. По-рано Кресида се погрижи да облекчи що-годе раната на корема ѝ, ала знам повече от добре, че колкото и умела да е с билките, в крайна сметка не е вълшебница. Дори истински могъща вещица като нея не би могла да се справи толкова бързо с такава ужасяваща рана.

- Рианон – изрича немощно Лизандра. – Къде е брат ми?

Съветвам я да си пести силите, след което я погалвам нежно по челото. После, кротко приседнала от едната страна на леглото, грабвам сребристата лъжичка и леко разбърквам ароматния чай в порцелановата чаша, преди да ѝ го предложа.

Тя обаче отказва да го вземе и отново ме пита:

- Къде е Азриел?

- Наблизо е – отговарям, за да я успокоя. – Скоро ще дойде.

- Ами Кайра?

Въздъхвам и поставям чашата чай в скута си.

- Надявах се, че ти ще знаеш нещо повече от мен.

Тя стисва очи и прокарва ръка по челото си, изглеждайки ми обезнадеждена. Чудя се на какво ли е станала свидетел в кулата?

- Значи не съм сънувала.

- Какво се случи? – настоявам да узная.

- Твърде дълго и болезнено е – казва тя, извръщайки поглед към разкрития от черните завеси балкон, предоставящ гледка към потъмнялото бурно море. Всепоглъщащи облаци са се скупчили в сива виелица над града, сякаш не само ние, но и цялото кралство се е предало на скръбта.

- Напълно си права – казвам аз, поклащайки леко глава. – Не мисли за това. В момента трябва да се отдадеш на пълна почивка, за да се възстановиш. Само това е важно.