KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 23 ~ Irene

Наблюдавам небето от балкона си и за поред път си мисля:

Къде се криеш, Кайра?

Светът е необхватен, съществуват земи, за които не знам, а тя може да се укрива във всяка една от тях.

Под чия опека си?

Ако наистина е там, където си мисля, то тогава Кайра е меко казано недосегаема. И все пак няма да спра да опитвам да се домогна до нея.

Какво да сторя с теб, когато те намеря?

Може би ще я заключа. Ще я изгоря. Ще я накарам да плати скъпо за всички лъжи, предателства, както и за нещастията, които ми причини. Ще страда, защото е вещица. Враг. Защото винаги е била враг. Ето затова ще я убия. Защото ме излъга.

Стисвам здраво перилата, усещам студенината на мрамора под ръцете си. Усещането за жилещ студ държи очите ми отворени. Не помня кога точно успях да се наспя за последен път. Кога изобщо съм заспивала.

Някой обгръща с ръце кръста ми. Целува ме по шията. Този път съм твърде заета с размисли, за да реагирам, да наклоня глава или по някакъв начин да улесня достъпа му. Скована съм от глава до пети и в момента мога единствено да мисля.

- Добро утро, вярна – усмихва се Магнус. – Кажи ми честно: обмисляла ли си скоро да допълзиш в леглото при мен?

- Не съм в настроение.

- Като през последните няколко седмици – напомня той.

- Не бих могла просто да забравя и да започна да си живея живота, докато убийцата на майка ми е някъде там... дишаща.

- Четеш ми мислите, прекрасна моя, понеже тъкмо това бях на път да ти предложа.

Уморена въздишка изпълзява измежду устните ми.

- Съжалявам. – За него това е напълно достатъчно. Обръщам се с лице към Магнус и се изправям директно срещу очите му. – Отивам на среща със Сестринството. Ще присъстваш ли?

- Всъщност исках да поговорим относно това. – Той протяга ръце от двете ми страни, приклещвайки ме с гръб към перилата. – Фиксирам Сестринството, ако трябва да бъдем конкретни.

Скръствам ръце в очакване.

- Ще говоря направо, прекрасна моя. – Заковава тъмносиния си поглед в очите ми. – Мисля, че трябва да ги освободим.