KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 9 ~ Cressida

Рано сутринта, при пукване на зората, кръстосвам шатрата си с неспокойни крачки, очаквайки я да се появи всеки момент. Не си спомням кога за последно е отсъствала толкова дълго. Има хиляди неща, което се опасявам, че може да са я сполетели. Колкото и да сме силни ние Червенокрилите вещици, гората е способна да ни направи уязвими по толкова много начини, че дори не мога да ги преброя. Затова всички ние сме тук в гнездото и никога не го напускаме, освен ако не е наложително, или, разбира се, ако не ни изведат насила от него.

- Кресида?

Щом чувам името си, спирам да крача и бързо прикривам нервността. Накарвам мрака да пропълзи по нервите и да завземе очите ми, за да скрие всички онези чувства, които изпитвам в този момент. Тъга, гняв, страх и липса...

Врътвам глава и рязко изръмжавам към вещицата.

- Не влизаш изневиделица тук!

Мериада, втренчена в мен от входа на шатрата, дава знак, че е разбрала и довършва каквото има за казване:

- Тя се върна.

Върнала се е. 

Рязко изпускам дъха си и кимвам към Червенокрилата си сестра. Тя излиза, а аз оставам известно време, за да успокоя сърцето си, преди да я последвам. Отмятам драперията на шатрата и разкривам поляната, където сестрите ми се трупат в кръг около нея. Проверяват дали е добре, разтоварват я, взимат това, което е успяла да донесе. След като драконът ѝ се спомина преди известно време, се налагаше да напусне гнездото, за да събере достатъчно материал за извайване на нов. Такова създание не се сътворява току-така. Преди да тръгне на похода си, аз ѝ предложих да си избере някой от драконите, които вече имаме в подземните клетки, но тя не пожела. Настояваше за свой. Да го отгледа от малък и да го превърне в чудовището, от което има нужда. Подкрепих я, само защото тя ми е лидер.

- Кресида – усмихва се, когато ме вижда и разтваря ръце за прегръдка. – Колко ми липсваше само, чаровна племеннице!

Сестрите Червенокрили отново се заемат с обичайните си занимания, докато аз отвръщам на прегръдката на леля Арзеида. Шиповете от драконов нокът, красящи огърлицата с амулета ѝ, ме бодат докато се притискам в нея. Подушвам кръв по червената ѝ рокля.

- Помислих, че ти се е случило нещо. – Разкривам очите си пред нея. Единствената от Червенокрилите, пред която го правя.