I'm alive!

2. Казвам се Кора.

*Кора*
Алби ме развеждаше из така наречения Глейд и ми показваше и обясняваше всичко. Запозна ме с още няколко момчета, които ни срещаха по пътя. Едно от тях, дебеличко, с къдрава, къса коса и чипо носле, изглеждаше доста зарадвано като ме видя. Казваше се Чък.
-Уау, момиче! Егати якото! - никога ли тук не са виждали същество от женски пол...? - Ти си първото момиче което е идвало тук! - а, ето каква била работата - Аз съм Чък, а ти сигурно още не си спомняш как се казваш, нали? А защо те пратиха теб? Искаш ли да ти покажа къде работя ? С всички ли се запозна? Защо не избяга, не се ли уплаши?
Това момче говори прекалено много... Изглежда на около 12-13 години, явно това е нормално за възрастта му. Исках да отговоря на въпросите, на този любопитко, но Алби ме прекъсна:
-Чък, спри да дрънкаш, остави я да се освести малко. -мерси Алби, но можех и сама да си го кажа - Като се освои тук и разбере какво трябва и не трябва да се прави, ще имате време да си плямпате, ако щете по цял ден.
- Добре де. Ще си поговорим по-късно, чао новачке. - Чък ми се ухили и бързо изчезна нанякъде.
-Аз бях до тук, показах ти всичко - Алби се обърна към мен - Сега ще те заведа при Нют и той ще ти каже къде ще спиш и къде ще работиш -  аз мълчах и се опитвах да преосмисля всичко научено, за мястото в което се намирам - Странно, обикновено новаците ме обсипват с въпроси, а ти само мълчиш... Както и да е, ела да намерим Нют.
Тръгнахме към постройките в единия от ъглите на стената. Тази стена... плаши ме... още никой не ми е казал какво има зад нея, а аз не обичам да задавам излишни въпроси, колкото и да ми е интересно.
-...разбра ли? Ехо! Слушаш ли ме въобще!?
-Аз, ъм... съжалявам, бях се замислила.
-Повтарям още един път в такъв случай!- Алби ме изгледа недоволно - Имаме три правила, които трябва да бъдат безпрекословно изпълнявани. Първо, всички се занимават с нещо, защото не харесваме мързеливците. Второ, никога не наранявай друг глейдър, това е важно. И трето, никога, ама никога не излизай извън стените, освен ако не си бегач. Ни-ко-га! Надявам се, че сега ме чу.
Аз просто кимнах. "Никога не излизай извън стение..." хм, какво толкова има там...?
Към нас се приближи познатата фигура.
- А Нют, точно теб търсим. Покажи на новач...
-Кора - тихо проговорих аз.
-Моля? - и двамата ме изгледаха все едно съм казала "имам намеренията да ви гръмна"
-Казвам се Кора, току що си спомних. - като го казах се усмихнах - да си бяхте видяли лицата само.
-Хубаво име - Алби също се усмихна - извинете, но се заприказвах с вас, трябва да тръгвам - обърна се и закрачи към някаква малка, дървена постройка.
-Имаш красива усмивка, отива ти.
-Ако това е комплимент, мерси Нют.
-Да, ком... няма значение, хайде ела да ти покажа къде ще живееш.
Мда, awkward на макс...