I'm alive!

9. Нют.

*Кора*
Вече мина месец, от случката с Гали и днес  ще го пуснат.
Скоро трябва да пристигне новак, чакаме го от ден на ден.
Засега всичко е спокойно. (Ако може да се каже така, за това място.) Глейдърите спряха да се шашкат, всеки път когато ме видят и даже завързах добри приятелства с някои от тях. Например с Минхо и Чък.
Научих две от секциите в лабиринта наизуст (2 и 4) и днес с Минхо обикаляме 5.
Вече около половин час кръстосвахме секцията в мълчание, защото се опитвах да запомня положението на коридорите, през които минавахме и явно Минхо го разбираше. Обаче не след дълго, той наруши мълчанието:
-Искаш ли, да си починем малко?
- Ти си главният, значи ти решаваш.
Спряхме до една стена и аз се облегнах на нея, припомняйки си изминалия маршрут. Минхо седна.
- Значи с Нют се сваляте, а?
- М-моля?! - усещах как бузите ми придобиваха доматен цвят - Нещо не си разбрал Минхо! Ние... аз... не се свал...
Той ме погледна и аз сведох поглед, очаквайки нещо саркастично метнато по мой адрес. За мое учудване Минхо мълчаливо стана, доближи се до мен на такова разстояние, че усещах дъха му на лицето си... Внимателно приповдигна брадичката ми и ме погледна в очите.
- Няма нужда да криеш чувствата си към някого.
Последва нещо, което не очаквах. Стените започнаха да се разместват и земята под краката ни, започна да се тресе. Двамата с Минхо не запазихме равновесие и той падна по гръб, а аз паднах върху него. Получи се така, че се доближих прекалено много и се целунахме.
Учудена ли бях?
Не.
БЯХ В ТОТАЛЕН ШОК!!!
Бързо се съвзех и рязко станах.
- Не беше чак толкова зле, хареса ми. - Минхо се ухили.
- Какво?! Ама аз... ако Нют... Боже!
- Личи ти, че си влюбена в него, малката! Обаче сега, ако твоят Нют разбере, за това, че съм те целунал, ще ми разбие муцуната.
- Предполагам, че това е първата ми целувка... Е, поне не си спомням, дали съм имала преди лабиринта... А защо му е на Нют да ти разбива муцуната?
Минхо ме изгледа и се разсмя.
- Включи го малко този мозък бе, тъп шанк такъв!
Какво иска да каже с това? Не вярвам Нют да ме харесва, това просто не е възможно... или е...?
След като той спря да се смее, отново се намести до стената и ме попита:
- И кога мислиш да му кажеш?
Сведох поглед.
- Не знам, има ли смисъл въобще да му казвам? Ами ако той не изпитва същото към мен?
- От километри си личи, че ви привлича един към друг.
- Добре и какво предлагаш?
- Да му го кажеш днес?
Свих рамене. Искаше ми се да кажа нещо, но не можех да спра да мисля, за създалата се преди малко, неловка ситуация и просто си замълчах.
Останалата част от почивката ни, мина в мълчание.
Обиколихме още един път секцията и се запътихме към Глейда.
Заради разместването на онези проклети стени, трябваше да минем по дългия път и успяхме да влезнем, точно преди вратите да се затворят зад нас.
Както винаги малка групичка момчета, ни чакаха пред вратата, готови да ни нападнат с куп въпроси.
Нют се беше облегнал на стената и гледаше в далечината,
но когато видя, че сме тук с бърза крачка тръгна към нас.

Хейоууу, пак съм аз! Моля не ме убивайте за отсъствието на главите, няма вече да мога да ги качвам толкова често, но няма и да зарежа фанфикшъна. Съжалявам, че са толкова късички, но нямам възможност да ги пиша по-дълги. За сега е това, до скоро зайци!🐰💕