I'm alive!

16. Отново заедно.

*Кора*
Алби се приближи и спря задъхан. Когато си пое въздух започна да крещи по мен:
- Ти нормална ли си бе!? Как посмя да се завреш в лабиринта, точно преди затварянето на вратите?! Не знам какво ще направя с теб! Малоумница!
Нют също се приближи, но остана безмълвен. Погледнах го. В очите му се четеше гняв, примесен със съчувствие.
Понечи да ми каже нещо, но аз се извърнах към Алби и го изгледах със студен поглед.
-Съжалявам, Алби. В пълното право си, да ме върнеш там, от  където дойдох. Няма да ти се противопоставя. Повече боли, да знам, че съм чужда тук... че не можете да ме приемете, защото не съм като вас. Защото се опитвам да не гледам толкова ограничено на нещата...
При осъзнаването на това което казах, Алби спря да крещи и ме зяпна.
- Абе момиче, ти осъзнаваш ли какво каза?
Знаеш, че нищо не ми коства, нали?
И без това след появата ти тук,  започнаха да се случват само нередни неща, правилно си мислиш, че присъствието ти, не ме радва особено.
Помисли си хубаво, какво каза току що и не смей да си отваряш устата пред мен близките дни...
Главният се врътна и с все същата бясна крачка започна да се отдалечава.  А на мен вече ми беше все тая за това. В главата ми започнаха да изникват въпроси, които знаех, че няма да ме оставят да спя спокойно, докато не получа отговор.
Кои бяха тези двамата.? Уолтър? Дженсън? Това би ли могъл... не, ако беше някой, от когото зависеше къде ще съм, определено нямаше да съм тук. Какви бяха тези инжекции...? ИНЖЕКЦИИТЕ! Рязко си спомних за съществуването на находката ми, но реших да не го казвам пред всички. Исках да поговоря насаме с Минхо, той щеше да разбере.
Вдигнах очи и се сблъсках с онези мои любими, кафеникави, тъжни очи, които ме гледаха виновно, вече дори без намек за яд
в тях. Толкова исках да го прегърна, да му кажа че всичко е наред, че съм глупаво, истерично момиченце, което го е страх от загуба... Но, въпреки отнетите спомени, егото ми си беше с мен. Реших да се направя на важна.
- Какво искаш?
- Кора, моля те ела да поговорим...
- Слънце, какво искаш те попитах, ако имаш да казваш нещо, давай тук и сега, нека всички чуят, времето ми не е безплатно...
Момчето ме хвана за ръка и се опита да ме издърпа настрани.
- Не Нют, не мисля, че има какво да си кажем, искам да-...
Не успях да довърша, Нют ме дръпна по-силно и почувствах устните му върху моите. Затворих очи. Заля ме топла вълна, която минаваше през тялото ми, докато бях в ръцете му. Не исках това да приключва, но след няколко секунди, реалния свят отново се включи за мен, защото се чу ръкопляскане и смях. Сепнах се и се отдръпнах, отваряйки очи. Онези две кафяви, закачливи огънчета, огряни от слънцето ме гледаха закачливо.
Минхо се приближи и със самодоволна усмивка ни прегърна.
- Е, тъпи шанкове такива, официално ли е вече?
- М..моля? Минхо, за какв-...
Нют ме прекъсна.
-Официално е.
-Минхо, казвала ли съм ти някога, че си страшен задник?
Бегачът ми се изсмя.
- Повече от колкото бих искал да го чувам, малката.
След  всичко това, насъбралите се глейдъри лека по лека започваха да се оттеглят, явно губейки интерес, а тези, които ни бяха по-близки, се изнизаха със закачливи усмивки и подмятания на различни фрази, очевидно не искащи да съсипват момента. Аз, Нют, Минхо и Джейн  просто останахме заедно. Останахме да помълчим, всеки с мислите си, но един до друг. Не знаехме още колко време ще продължат така нещата и важното беше да се пазим взаимно. Минхо пак заговори:
-И между другото, не беш-...
Режещия ушите вой на сирената не го остави да довърши. Идваше поредната жертва на системата.
Тъкмо разотишлата се тълпа, тутакси започна да се събира. Ние също побързахме да се присъединим.
__________________________________
Леле зайци мои, това беше една дълга половин година без вас. Съжалявам, че ви оставих, но нямах възможност и мотивация да пиша.
Сега имам време, ще видим какво ще  стане с мотивацията ми хаха.
За да си опресните малко събитията, Кора избяга в лабиринта и това е втората част от приемането ѝ обратно в Глейда. (Все пак май ще е по-добре да се върнете мъъъничко назад и да го препрочетете).
Ако искате да я продължавам, ми кажете, за да знам как да действам.
Надявам се до скоро!🤍😊