I'm alive!

11. Новакът е тук...

*Нют*
Не съжалявам, че се намесих одеве. Съжалявам само, че Кора по собствената си глупост, ще прекара тази нощ в пандиза, а там нощем е студено. Бих могъл да ѝ попреча да вземе това решение, но крака и главата  ме боляха толкова, че не успях да кажа каквото и да било.
Алби мълчаливо ми помогна да стигна до лечебницата. Убеди се, че ще се погрижат за мен и се запъти към вратата. Не знам защо, но се чувствах виновен пред него. Реших да разчупя леда.
- Алби.
Той се обърна. По лицето му личеше, че след днешната случка не иска да говорим.
- Виж човече, съжалявам за днешната суматоха, но ти сам видя, че нямах друг избор. Тя е момиче, а Гали е два пъти по-висок и силен от нея.
Алби въздъхна.
- Знаеш ли какво? Ти си просто един глупав шанк. В никакъв случай не те виня за станалото, но и Гали няма смисъл да обвинявам... Страх го е, че всичко това, което ние изградихме, тоест реда и законите тук, ще отидат по дяволите заради момичето - след това, през лицето му премина закачливо - иронична сянка - и не е нужно, човек да има пет очи, за да види, че си падаш по нея.
Нямаше какво да отговоря. Алби беше прав за всичко това.
Преди да излезне, ми подхвърли думите:
- До утре. - и затвори вратата.
Затворих очи и вече бях започнал да се унасям, когато чух как някой влиза.
- Знам, че не спиш.
Беше Минхо.
Продължавах да лежа, със затворени очи. След кратко мълчание, му отговорих:
- Какво искаш, сбръчканяко?
Той се доближи до леглото ми и седна на стола до него.
- Искам да ми кажеш... обаче честно... Ох, просто искам да знам, дали ти...
Личеше си, че не знае, как точно да каже нещото, което го мъчеше, обаче аз май разбрах, за какво щеше да бъде предстоящия ни разговор.
- Дали чувствам нещо към Кора? Възможно.
По личето му си личеше, че именно на този въпрос, той искаше да чуе отговора.
*Кора*
Сутринта се събудих много рано. Слънцето още не беше изгряло.
Беше леко сумрачно и доста студено. Загледах се през решетките, в стената на Лабиринта. Мислех си, дали днес съветът ще бъде в моя полза или не, също така, споменът за разкървавеното лице на Нют не ме оставяше... Слънцето започна да изгрява и навън постепенно ставаше по-светло. Откъсвайки се от мислите си, седнах обратно на пейката и се облегнах на стената затваряйки очи. Изведнъж чух, че някой се приближава .
- Здравей, събудих ли те?
Беше Чък. Не знам защо, но чувствах някакво влечение към това хлапе.
- Не, Чък. Аз не спях, не мога са спя мислейки за предстоящия днес съвет и за... както и да е, а ти защо не спиш?
- Спях, но там така хъркат, че реших, че за мен най-добре ще е да се поразтъпча, от колкото да си травмирам прекрасните ушички.
Усмихнах се.
- О, да, Чъки, определено твоите нежни тъпанчета не го заслужават.
Понякога това хлапе, е способно да управлява настроенията ми!
После, ухилената му, пълничка физиономия придоби сериозен вид.
- А сега искам честно да ми кажеш, какво става между теб и Нют?
Добре, защо всички толкова се интересуват, от отношенията ни?
- Какво трябва да става, Чък? Имам впредвид, какво очакваш да чуеш?
- Очаквам да чуя... - Чък си пое въздух и кресна - ОЧАКВАМ ДА ЧУЯ, ЧЕ СЕ ОБИЧАТЕ!!!
Идеше ми да потъна в земята от срам. Целия глейд беше чул крясъка на Чък. Бях толкова стъписана, че просто му изсъсках да млъкне и да се маха. Той ми намигна закачливо и избяга нанякъде с усмивка до ушите.
След около час дойде Уинстън, отключи вратата и ми подаде ръка.
- Алби каза, че до половин час трябва да си готова за съвета.
При напомнянето за предстоящия съвет, отново желанието ми за разговор се уби и просто кимнах. Оправих си косата, взех от Фрай една ябълка, тъй като нямах особен апетит и седнах под едно дърво. Всички момчета, които минаваха покрай мен, ме зяпаха и си шушукаха. Омръзна ми да бъда обект на техните разговори, още преди да е започнал събора, затова станах и с нервна крачка се запътих към къщата, в която щеше да се проведе събирането. Отвътре приличаше, на опростена съдебна зала. Повечето глейдъри вече бяха там.
Блюстителите бяха насядали на първия ред. Аз се запътих към един от най-последните редове, но Минхо ме видя и с жест ми показа да седна до него. С нежелание се пльоснах, на показаното място. Скоро помещението се напълни, но двамата главни човека все още ги нямаше. Всички чакахме появата на Алби и Нют. Най-сетне се появиха и те. Нют имаше синини по лицето и на един непокрит от панталона участък на крака му, се виждаше бинт. Когато и той зае мястото си Алби обяви началото на съвета и всеобщата глъчка наоколо притихна.
- И така, днес се събрахме за да обсъдим това, което се случи снощи. Още от деня, в който Кора се появи тук, всички видяхме откровенната неприязън на Гали, към това момиче. Той утвърждава, че я познава, тъй като е минал през Промяната и си е спомнил някои образи от миналото му. И също така, той твърди, че тя е виновна за всичко случващо се тук.
Минхо се изсмя презрително и погледна към Гали.
- За какво са всичките тези официалности, Алби? Не е ли по-лесно да го прогоним в лабиринта? Или да го хвърлиш от Скалата?
Алби въздъхна с досада и погледна към Минхо. По погледа му се разбираше, че ако още някой го прекъсне, ще се ядоса.
- Гали, можеш ли да повториш какво си спомни след Промяната?
До този момент, не бях забелязала, че Гали седи зад мен и когато чух, грубия му глас се стреснах.
- На предишния съвет казах на всички ви, че видях това момиче в живота ми преди лабиринта. Тя им помагаше! Помагаше на създателите! Сигурен съм, че е в заговор с тях!
До този момент, глейдърите пазещи тишина започнаха да си шушукат. Алби ме погледна с въпросителен поглед.
- Да имаш да кажеш нещо в своя защита?
Всички погледи се стрелнаха към мен. Не знаех какво да кажа и забих поглед в пода. А ако Гали не лъже? Ако наистина съм помагала, за създаването на това място? Но тогава защо съм тук и не си спомням нищичко? Изведнъж гласа на Нют, ме върна от мислите ми в реалността.
- Може ли да вметна нещо, преди тя да отговори?
Алби се обърна към него.
- Давай Нют. Слушаме те.
- Не мисля, че ако Кора е помагала за съзаването на лабиринта, вмомента щеше да бъде тук, с отнети спомени... А дори и да е, тя сега е една от нас и прави всичко възможно за да ни помогне да намерим смотания изход, грийвър да го вземе!
Искаше ми се, просто да изръкопляскам... Алби понечи да каже нещо, но Гали го изпревари.
- От къде сте толкова сигурни, че тя не си спомня нищо? Видяхте ли колко спокойна беше, когато излезна от кутията? Все едно си е у дома! Аз настоявам, че тя е шпионин и трябва да я разкараме, колкото се може по-бързо!
Последва секундна тишина, след която всички започнаха да се надвикват изказвайки мнението си и спорейки. Алби не може да внедри ред и това нещо продължи поне още един час. Изведнъж се чу сирена и всички притихнаха.
Погледнах към Алби. Неговия поглед се рееше някъде в пространството зад мен.
- Сбръчканяци проклети, новакът е тук...
____________________________________
Хей хей хей! Как стеее? Съжалявам, че толкова дълго не бях качвала, бях много заета...😞 Сега за съжаление ще пускам нови глави, още по-рядко, защото училищния булшит започна и да...
!В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЯМА ДА ЗАРЕЖА КНИГАТА!
Чакайте си продължението, със спокойна душа.😂😌💛
До скоро зайци❣️