I'm alive!

18. Странности.

*Кора*
След думите на Гали, в главата ми изплува онзи странен сън. ТОЧНО ТАКА! Сънят! Името ми беше познато от него. Явно това момче, наистина е от миналото ми. Но защо ако сме помагали, на системата, вмомента сме тук.
- Как го каза? З. Л. О.?
-Точно така.
- И какво значи?
- "Земна Лига за Отбрана". Винаги го пише на кутиите с припаси.
Странно, защо никога не съм обръщала внимание на наспискте по кутиите.
-Виж, бих искал да поговорим, но покрай пристигането на тоя сополанко и твоето завръщане, работата в отдела ни се забави малко. Моля те, ако си спомнил нещо, намери ме и ми кажи. Имам нужда от отговори. Всички имаме.
-Добре...
Гали кимна и се запъти към другия край на Глейда.
Исках да помогна, мъчех се да си спомня, но не можех. Главата продължаваше да ме боли и ужасно ми се виеше свят.
Реших, че сега от мен никой не се нуждае, всичко е спокойно и мога да си почина, но в момента в който си помислих това, като на пук видях, как Томас, стои около портите, през които малко по-рано се бях прибрала. Усетих какво му се върти в главата и се затичах към него. Гали също го забеляза и също се затича. Той стигна доста преди мен, тутакси го изблъска и го повали на земята с крясъци.
-НОВАКО, САМО ДА СИ ПОСМЯЛ ДА СИ ПЪХНЕШ МОСА ТАМ!
Тъй като още бях далеч, аз също креснах, мъчейки се по-бързо да стигна до тях:
-Гали, престани! Достатъчно!
Избеснялото момче ме видя, извърна се и троснато продължи накъдето си беше тръгнал. Приближих Томас, когато вече още едно две момчета се навъртаха около него, включително и Минхо който се вайкаше:
-Пич, за една минута си извърнах гърба, как взе това разстояние за толкова малко време бе. Крила ли имаш?!
Томас, стана тупайки прахта от дрехите си и ме погледна.
-Искам да знам, какво има там.
-Смърт.
Минхо ме скастри.
-Кора, млъкни!
-Минхо, ако не искаш новото ни приятелче да повтори моята грешка, ти млъкни, защото този път няма да се размине номера.
Бегачът ме погледна учудено.
-Добре де, по-спокойно я карай, какво ви става на всичките днес!
-Не ми увъртай, а вземи му обясни какво има там и защо не го пускаме да се набута вътре.
Томас предпазливо гледаше отстрани.
-Тъй или иначе, вие ако не ме пуснете, аз сам ще влезна. - Заяви решително той.
-Новако, недей да го правиш, за твое добро е.
От някъде, до мен изникна Нют.
-Къде беше?
-Това сега не е важно, Кора. Според мен, ти трябва да поемеш надзора над Томас, а не Минхо.
Нют се държеше някак дръпнато. Странно. До преди половин час всичко беше наред. Сметнах, че не е сега най-подходящия момент да говорим, за това и отвърнах на думите му с въпрос.
- Моля? И защо смяташ така?
-И аз бих искал да знам. - Обади се Минхо.
Нют смотолеви нещо от сорта на "Защото, така съм казал.", врътна се и замина нанякъде с неговата типична накуцваща походка.
Погледнах стоящите до мен момчета.
- В такъв случай сега си на моя отговорност новако. Ела да ти доразкажа къде, какво, защо и къде ще живееш.
Минхо ме изгледа недоволно, но нищо не каза и мрънкайки си нещо под носа отиде да търси Алби.
-Хайде, Томас, имаме да ти търсим и работа.
Тръгнах към градината, но усетих че вървя сама. Извърнах се и видях, че момчето продължава да седи пред входа на лабиринта, взирайки се вътре.
_______________________________

Зайци, съжалявам, че чак днес качвам глава, но за тази седмица е това. Късичка е знам, но не успявам, по-дълги да пиша.
Неделя ще бъде деня, в който ще качвам, благодаря за вниманието.❤️