I'm alive!

19. Ужилен.

*Кора*
Въздъхнах и се върнах при новодошлия. Побутнах го леко.
-Виж, Томас, аз самата съм от скоро тук, но има едно много важно нещо, което успях да науча. Забрави правилата, които чу от Минхо, придържай се към това, което ще ти кажа. Слушай сега. Първо-не си създавай врагове, второ-не привличай излишно внимание и трето-просто остани жив, колкото се може по-дълго. Разбра ли ме?
Сега ако си запомнил, ела да ти покажа, скромното ти местообитание.
И... добре дошъл в Глейда, новобранецо.
След този монолог, Томас без да губи повече врече, закрачи до мен, унесен в мислите си. Няколко минути вървяхме в тишина. Това момче, не беше като другите, забелязваше се. Личеше му, че подозира всичко и всички тук, това нямаше да се хареса на останалите, когато и те го забележат. Беше ми неловко да вървим в тишина и реших да започна разговор.
-Минхо е доста приказлив май, а?
Томас се подсмихна.
-Малко.
Не изглеждаше да му се говори, с това "малко", разговорът ни се изчерпа и аз прецених, че ще е по-добре да вървим в тишина и без това, почти бяхме стигнали, когато момчето каза:
-Кора, имам едно странно предчуствие за всичко тук. Това не е нормално и това не трябва да се случва... Но все тая. Знаеш ли, поне две-три от тези момчета, със сигурност съм ги виждал преди кутията да ме изпрати на това проклето място. Но теб... Теб те помня, съвсем отчетливо, Кора. Не знам от защо, но имам чувството, че те познавам цял живот.
Откровенията в които изпадна Томас, меко казано ме учудиха. Когато той се появи и аз видях за пръв път лицето му, имах същото чувство. Имах чувството, че някаква липсваща част от мен, рязко спря да бъде липсваща, в момента в който срещнах погледа му. В паметта ми изведнъж изплува споменът,  за онзи странен сън. Припомних си, че бях чувала името Томас там. Щеше да ми е гузно да си замълча за това, точно пред него.
Докато се чудех, дали сега е правилния момент, да му споделя това, пристигнахме при хамаците.
-Томас,тук ще спиш за сега. Виж, имам да ти казвам нещо..-но в момента в който понечих, да му разкажа всичко от и до, дори за странното ми чувство при главоболието по-рано, видях Нют, който се караше с Минхо по пътя към картографската. - ох, съжалявам, ще говорим след малко.
След тези думи се забързах, към разправящи те се момчета, които очевидно не ме забелязваха. Двамата, бурно обсъждащи нещо, нахълтаха в картографската и аз вече на входа чух Нют как крещи:
-Не Минхо! Запази го за нас, да я убиеш ли искаш?! И нея и останалите?! Малоумен ли си, какъв си, обясни ми го това!
Само аз, ти и Алби, достатъчно!
Влезнах вътре.
-Какво се случва?
Нют стоейки с гръб към вратата, рязко се извърна към мен и ме погледна злобно.
-Защо си тук? Нали си с новичкият.
Минхо го хвана за рамото.
-Тя е една от нас, трябва да знае.
Нют се дръпна.
-Не! Не смей!
-Нют...
-Глух ли си?! Не! Толкова от мен.
Нют понечи да излезне, но аз застанах пред него.
-Не си го и помисляй, искам истината за това, което се случва цял ден. Веднага!
Момчето не искаше да се примири и се опита да мине покрай мен, но аз го избутах обратно.
-Чу ме.
- Кора, моля те, дръпни се от...
-ЧУ МЕ!
Не исках да го извикам толкова силно, но се ядосах достатъчно за да повиша тон. Нют примирено въздъхна.
-Имаме два пъти по-малко запаси от обикновено, животните ни рязко започнаха да умират и днес сутринта след завръщането ти, двама бегача ги изпратиха в лабиринта, единия се върна ужилен, но за сега е добре.
- И защо не трябваше да знам? Дори не е кой знае какво...
Нют завъртя очи.
- Защото си готова да дадеш всичко за да се разкараме от тук и знам, че ще отидеш да помогнеш, а е опасно.
-Разбираш, че това е малко прекалено, нали? Не е толкова опасно.
Минхо се включи:
-И аз това му обяснявах.
Обърнах се и обидено закрачих, към мястото където оставих Томас, но изведнъж от противоположната посока се чуха диви, пълни със страх викове и приличащо на животинско крещене. Звуците идваха от посоката на гората. Спогледахме се с момчетата и без да мислим се втурнахме натам. Виковете продължаваха, вече доста от глейдърите ги бяха чули и също се бяха засилили след нас.
-ПОМОЩ! МОЛЯ ВИ, НЯКОЙ! ААААА! МАХНИ СЕ ОТ МЕН!!
Вече съвсем отчетливо, можех да различа, гласа на Томас. Забързах се колкото можех, изпреварвайки останалите .
Секунда след това от гората изхвърча момчето, преследвано от .. Бен!? Това беше един от бегачите, които днес бяха зад стените на лабиринта. От устата му се стичаха пяна и някаква черна гадост, дрехите му бяха кални, а очите обезумяло преследваха бягащата от него "жертва". Бен се препъна, падна, но успя да улови Томас за крака и го повали на земята пред него. Момчето си удари главата и остана замаяно за няколко секунди, които бяха достатъчни на бегача за да скочи върху него.  Странно, мен по същото време ме сряза болка в темето, но нямах време да ѝ обърна внимание. Вече бях до тях. Със засилка се хвърлих върху Бен и го откопчих от Томас, претъркулвайки се заедно с него на няколко метра встрани. Беше болезнено, но на него като че ли нищо му нямаше, тутакси скочи на крака и ме погледна с бягащите му на всички посоки, луди очи.
-Ти.. ти! Кучко! И ти беше там!
Последния път, когато чух нещо подобно от Гали, нещата не приключиха добре нито за мен нито за него. Аз все още бях на земята, когато той се метна към мен и ме хвана за блузата. Успях да забележа на фанелката му малко кърваво петънце. Нямах време да реагирам, първия ми рефлекс беше да го  ритна, но той избегна  ритника и ме хвана за врата.
-Сега дойде краят ти, нещастницо! Ще си платиш, много жестоко!!
От устата му продължаваха да хвърчат черна слюнка и пяна, които капеха по лицето ми. Бен беше силен, нямаше шанс да го избутам, а Томас все още не можеше да се съвземе, въргаляйки се до мен. Ръцете на бегача, здраво вкопчени във врата ми, започнаха да стискат все повече и ми причерня. Борех се за глътка въздух. Успях да се извърна и да погледна  Томас, който се опитваше с всички сили да стигне до нас пълзейки и кашляйки. Изведнъж в главата си чух отчетливо неговият глас:
"Н.. Е.. !"
Започвах да губя съзнание, но някой изотзад шибна Бен по главата с голяма метална лопата, това го накара да ме пусне и да се претъркули встрани. След няколко секунди беше отново в съзнание, ала вече нямаше шанса да мръдне, хванат  от няколко по-силни момчета, единия от които беше Алби. Бегачът започна, да се мята и да крещи, като животно в клетка. Вените по челото му се виждаха отчетливо, заради напрежението което минаваше през тялото му. Този, които го беше повалил, се оказа Нют, който ме приповдигна от земята с изплашен поглед и ме хвана за ръка.
-Какво ти направи?! Моля те вдишай! Дишай, не спирай! Защо се правиш на герой... Клинт ела тука, да му се не знае бе копеле, дай ми вода!
Аз вече започнах да се освестявам лека по лека. Клинт донесе вода и намокри лицето ми. Нямах време да се въргалям по земята, трябваше да разбера какво се случва. Залитайки и подпирайки се на Нют, се изправих и отидох при Алби и останалите. С хриптящ, заради виковете глас казах:
-Блузата... свалете я.. веднага, го направете!
Бен се развика и започна да реве през сълзи с нечовешки глас:
-НЕ МОЛЯ ВИ! НЕ! НЕ СЪМ ВИНОВЕН! ТЕ МИ ЗАПОВЯДАХА!
Алби го скастри.
-Замълчи!
След това въпреки протестите на Бен, който продължаваше да крещи и да се мята Алби приповдигна блузата му. Разкри се ужасяваща картинка.

Не издържах гледката. Стана ми лошо и се сринах на колене. Томас, незнайно как озовал се до мен, ме подхвана и ме придържаше, докато повръщах. Нют също дойде и ми подаде водата.
В главата ми се въртеше само една дума - "ужилен".

_____________________________
Нова седмица, нова глава!
Понеже забравих да я кача вчера, дописах я  днес малко по-дълга, за да не ми се сърдите.😁
Надявам се да успея да напиша нещо новичко за вас, в скоро време, зайци.
Благодаря, за вниманието.❤️