4. Какво има зад стените?

211 20 2
                                    

*Кора*
Понеже днес всичко това ми дойде вповече, реших да полежа малко. Въобще не бях разбрала как съм заспала.
Събудих се, понеже усетих, че някой ме гледа.
- О, нашата спяща красавица се събуди.
Минхо стоеше облегнат на рамката на вратата и се подхилкваше.
- Няма да те замеря с нещо тежко, защото ти е за пръв път, но те предупреждавам, че ако още един път влезнеш в стаята ми без да почукаш, ще имаме в скоро време труп...- бях изгледана с ироничен поглед.
- Ау край! Ваше Величество, пощадете ме!
- Всички тук ли сте толкова саркастични?
Чуха се стъпки и след няколко секунди, иззад Минхо изникна Нют.
- Предполагам, че не искате да изпуснете вечерята, а и аз заедно с вас, за това Минхо марш от тук, остави я да се оправи, а ти побързай.
- Ох леле, Нюти май ревнува. - Минхо, ще си платиш за тази фраза...
Нют просто премълча, но ми се стори, че се изчерви.
След което ми подметна едно "ще се видим на вечеря", хвана Минхо за врата и го повлече нанякъде. Не след дълго се чу как нещо тежко падна по стълбите и крясъка на куратора на бегачите:
- Нют! Ах ти смотан шанк! Ела тука!
После се чу хлопане на врата и когато погледнах през прозореца видях две боричкащи се фигури. Мда... съвсем се вдетениха...
Реших да потърся други дрехи, защото ми стана топло с това което бях. Порових из шкафа и намерих потник и някакво подобие на дънки. Облякох се така и се запътих към стълбите. Когато стигнах при Фрайпан, вече се стъмваше и повечето глейдъри бяха свършили с вечерята.
-Хей, Фрай! Остана ли нещо и за мен?
- Здравей... как ти беше името?
- Кора.
- А, вярно. Да, остана- и с тези думи той ми връчи чиния с ябълка и някаква каша.
Огледах се къде да седна. Имаше много места, но забелязах Нют и Минхо и се намърдах при тях.
- Охо, ето я нашата спяща красавица.
- Здрасти Минхо.
Нют замислено си дъвчеше кашата и дори не ме забеляза.
Наложи ми се за му кажа "здравей" два пъти, докато ме чуе.
-А? О, здравей Кора, съжалявам бях се замислил.
- Нищо. Между другото имах въпрос към вас двамата.
Минхо се усмихна.
- Ами задай го де!
-Какво има зад стените?
Момчетата се спогледаха.
-Мисля, че вече е време да ѝ кажем.- Минхо отправи въпросителен поглед  към Нют.
-Вече го обсъждахме, Минхо! Не е сега времето да я плашим.
- Всъщност, ме плаши повече неведението... Е? -повдигнах едната си вежда.
- Добре... Зад стените има лабиринт. От поч...
-МОЛЯ?!- май извиках това прекалено силно, защото всички седящи наоколо ме изгледаха доста странно.
- Щом искаш обяснение, ще трябва да не ме прекъсваш.- Нют ме изгледа недоволно. - От почти три години се опитваме да намерим изход от тук.
- Предполагам, че все още не сте открили...А защо не трябва да влизам там?
- Защото вътре има същества, които ги наричат грийвъри* и те са много опасни, ако те ужилят - умираш. Също така вечер вратите се затварят и се отварят на сутринта.
- Още никой не е успявал да оцелее цяла нощ в лабиринта... - подхвърли Минхо.
Определено информацията не беше една от най-приятните,  но беше важно, че вече я знам.

грийвър - скръбница, огромно метално същество, приличащо на паяк.

I'm alive!Donde viven las historias. Descúbrelo ahora