I'm alive!

8. Ще останеш ли с мен?

Почти два дена...?!
-А какво стана с... Г-гали? - искаше ми се да разбера, какво са направили с онзи подляр.
- Още на сутринта свикахме съвет, за да решим как ще го накажем.
- Какво решихте?
- Минхо каза, че Алби е бил бесен, след като е разбрал за случката и съвета е решил да го затворят за месец в пандиза* на хляб и вода.
- И каква беше реакцията?
- Наложило се е да го влачат и през това време той е крещял как ти си била виновна за всичко.
Подсмихнах се.
- А защо говориш така, все едно не си бил там?
Нют пак се загледа в пода и млъкна.
- Защото през цялото време седеше при теб.
Минхо стоеше на вратата и широко се усмихваше.
- Госпожице Катастрофа, радвам се да ви видя жива и... почти здрава.
Станах и отидох при него, за да го прегърна.
- И аз се радвам да те видя, боклук.
Минхо отиде при Нют, който все още гледаше в пода и го потупа по рамото.
- Казах ли ти аз, шанк такъв, че всичко ще е наред с нея?
Нют изглеждаше доста смутен и за да разредя обстановката отидох при тях и ги прегърнах и двамата.
- Благодаря ви... Не ми се мисли, какво щях да правя без вас...
Няколко часа по - късно.
Днес съм освободена от работа. Прекарах си деня в къщичката, която се водеше лекарски кабинет.
Излезнах навън привечер, за  да се разходя малко и да вечерям.
Когато влезнах в стола, веднага забелязах, че всички ме зяпат. Чък, Минхо, Нют и Алби седяха на една маса в дъното и за да стигна до тях, ми се наложи да мина през всичките тези, зяпащи ме очи.
- Радвам се че си добре. - Чък ме погледна и се усмихна широко.
- И на теб здравей. - аз също се усмихнах и минавайки покрай него, му разроших косата.
Когато приключихме с вечерята Алби и Чък се запътиха към хамаците, а аз, Минхо и Нют - към нашата къща.
Казахме си чао и се разотидохме по стаите.
Когато си легнах, не можах да заспя, затова седнах до прозореца, мислейки си за изминалите няколко дена и събития. Внезапно някой тихичко почука на вратата и когато казах на този някой да влезне, на вратата се показа Нют.
- Хей, ъм... исках да се уверя, че всичко е наред.
- Гали е под надзор, няма кой друг да иска да ме завлече в някоя порутена къща, в другия край на Глейда, за да ми обяснява, че съм виновна за всичко, което се случва тук, нали така? - усмихнах се иронично, след всичко което казах.
Станах от мястото до перваза, което бях заела и се излегнах на кревата.
- Ами, значи... аз такова... лека нощ, Кора.
- Не, Нют почакай малко. -
Той се спря на вратата и се обърна.
- Не искам да спя сама, ще останеш ли с мен?
Последва мълчание, стори ми се, че той се изчерви, но не бях сигурна, понеже беше тъмно. После той се доближи и ме погледна.
- Искаш да спя при теб?
- Да...
На сутринта.
Събудиха ме слънчевите лъчи. Тези проклети неща ми светеха право в очите! Но сега вече не мисля за слънцето, а за това че... Нют ме прегръща през кръста... (!)
Внимателно отместих ръката му, за да не го събудя и отидох до огледалото.
- Добро утро.
- Нют стресна ме, мислех, че спиш!
Нют седна на леглото и се усмихна.
- Спях, докато ти не ме събуди.
Браво Кора, за пореден път доказа колко си непохватна.
- Оу, ъм... съжалявам...
- Нищо, днес отиваш в лабиринта, трябва да се оправяш. Ще се видим на вечеря. - и с тези думи той излезна от стаята, все така усмихвайки се.
Ех Кора, Кора... кога ще можеш да признаеш и на себе си и на него, че си влюбена?

*пандиз - ( В реалния живот, това е жаргонна дума за затвор.)  Мястото, където затварят провинилите се глейдъри. Не намерих снимка, на която да се вижда по-добре, затова ето:

________________________________________

Надявам се, главата да ви е харесала, зайци. До скоро!💙💕💙