I'm alive!

3. Group: A; Subject: 10; "The unique one"

*Кора*
Стигнахме до една дървена къща  на два етажа и влезнахме. Отвътре беше доста по-обширна, от колкото изглеждаше отвън. Качихме се на втория етаж.
Той представляваше коридор, с няколко врати от двете му страни.
-Тук обитава онзи дивак, Минхо - Нют посочи първата врата и се усмихна. Усмихнах се и аз.- Тук съм аз, а точно срещу мен ще живееш ти.
-Прекрасно, значи ако сънувам някой кошмар, вие двамата с Минхо ще разберете първи.
-Тоест...?
-Тоест току що беше предупреден за това, че крещя силно.
Нют ме изгледа с насмешливо пламъче в очите и ми намигна.
- Внимавай някоя нощ, да не бъдеш удушена с възглавница.
- О така ли? Само посмей! - направих се на ядосана.
- Олеле стресна ме! Не ме бии, моля те!
Изгледахме се и след секундно мълчание започнахме да се смеем.
Разговора ни беше прекъснат от крясъка на Минхо:
-НЮЮЮЮЮЮТ! Къде се шляе този шанк!
Нют се подаде през прозореца в края на коридора.
- Минхо, грийвър да те вземе! Спри да крещиш тук съм!
-Гали пак се сби със Зарт, свикваме съвет, трябва да присъстваш.
Аз надникнах иззад рамото на Нют.
-Оу, имаш си компания - Минхо, млъкни... Не искам да убия някой още първия си ден на това място.- Няма да ви преча значи.
-Изчезни от тук! - двамата с Нют го креснахме едновременно, след което се спогледахме и... ОПА  АЗ... аз май се изчервих.
Минхо ни метна по още един ехиден поглед и се смота.
- Е, аз ще тръгвам. Приятно ми беше.
- Ще се видим после, предполагам?
- Да, ще се видим на вечеря.
След тези думи Нют бързо слезна по стълбите, след което го видях през прозореца, как забърза към противоположната стена, където имаше тълпа зяпачи, които се опитваха да сдържат Гали далеч от Зарт.
Забелязах, че Нют накуцва и ми стана за миг някак тревожно... Но бързо се отърсих от това и се сетих, че още не бях разгледала стаята си. Отворих вратата и видях, не много голямо помещение, с нещо като шкафче, подобие на легло, голям прозорец и едно прашно огледало.
Доближих се до огледалото и изчистих праха от него.
От там ме гледаше рижаво момиче с рошава коса и зелени очи. Бях облечена със светло синя блуза, която ми беше голяма, и с черни дънки.
Реших да пооправя малко косата си, но когато прокарах ръка по врата ми, за да събера един кичур, усетих някакъв релеф. Обърнах се и след доста време успях да разчета в огледалото:
   
"Собственост на  З. Л. О."
               Група: А
             Субект: 10
          "Уникалната"