I'm alive!

6. Ти ни причини това!

*Кора*
Минхо, Бен и аз обикаляхме цял ден лабиринта. Когато привечер се върнахме, ми се искаше просто да се строполя на земята и да си заспя там. Посрещна ни Нют.
- Как мина?
Точно исках да му разкажа и Минхо ме прекъсна:
- Не знам за теб и Алби, но лично аз искам тя да е бегач!
- Щом говориш така, значи прави успехи?
- Нют, ти шегуваш ли се?! Това девойче търчи като лудо!
Той ме погледна.
-Хайде де, Нют! Всичко е наред! Жива и здрава съм! Моля теееее!
На него явно му писна от мрънкането ми и той се предаде.
- Добре, от днес официално си бегач!
- Благодарствена прегръдка? - ухилих му се.
- Ела тук, мрънкало такова!
Прегърнах Нют и се стих, че трябва да благодаря и на Минхо, но когато се обърнах за да гушна и него, видях че с бърза крачка и намусена физиономия се отдалечава от нас.
- Какво му е?
- Вероятно е изморен. Хайде на вечеря и после трябва да си лягаш, понеже днес беше тежък ден за теб.
- Нют, не съм малко дете! - направих физиономийка от типа "обидено бебенце".
- Не си, но се държиш като такова. Ще тръгваш ли вече?
- Еми няма пък!
Нют хитро се усмихна.
- Както кажеш.
След тези думи той се доближи, хвана ме през кръста и ме дръпна към себе си.
-Нют, какво по...
Не успях да довърша фразата си, защото Нют ме подметна и ме стовари на рамото му.
-Пусни ме веднага долу! Не съм ти чувал с картофи! Смотан шанк, казах да ме пуснеш! Махни се от мееееен! - крещях това, докато той ме носеше през глейда, към стола на Фрайпан. Всички покрай които минавахме, ни гледаха и се смееха. Изчервих се, защото осъзнах колко нелепо изглеждам и започнах да го налагам с юмруци по гърба.
Както си вървяхме и аз пердашех Нют, срещнахме Чък.
- Кора, какво ти е направило момчето, спри да го биеш! - Чък умираше от смях - И защо си червена?
- Не съм че... - Кого се опитвам да излъжа? - Защото днес, цял ден съм тичала из лабиринта.
- Значи вече си бегач?
Беше ми писнало да се опитвам да се освободя от хватката на Нют и за това просто се предадох и се мандахерцах, като парцал.
- Мхммм - измънках го, защото нямах желание за разговори.
- Добре, ще се видим утре, чао - Чък ми помаха и се усмихна дружелюбно.
- Пристигнахме - Нют ме свали на земята и ми посочи вратата - моля дамите първи.
- Олеле, направо джентълмен! - все още му бях малко бясна.
Отново бяхме едни от последните, дошли на вечеря.
Взехме си яденето и седнахме при Минхо и Уинстън.
Минхо изглеждаше все така омърлушен. След малко влезна Алби и седна при нас.
- Как беше първият ти ден?
- Супех бефе! - казах го с натъпкана с храна уста.
Алби се изсмя.
После момчетата нещо се заговориха, аз си доядох вечерята и се запътих към стаята ми. Вече се беше стъмнило. По пътя се замислих за това, кой ли ни е пратил тук и се загледах в земята. Ходех бавно и за мое щастие (или нещастие) не срещах никой. Изведнъж усетих силна болка в тила и стана тъмно...
*Нют*
Когато с момчетата свършихме с вечерята и се разотидохме по стаите, реших да надникна в стаичката на Кора, за да ѝ кажа лека нощ. Почуках на вратата, но нямаше отговор. Тогава реших да я отворя. Вътре нямаше никой. Излезнах навън и започнах да я търся. Вече около 15 минути обикалях, но не можех да я намеря и за това отидох при Алби.
- Алби, Кора я няма!
Изглеждаше сънен.
- Спокойно Нют, ще ти се намери гаджето.
- Алби, навсякъде я търсих, просто е изчезнала! Направи нещо!
- Ох добре де, отиди при Минхо и го помоли да ти помогне. - Алби се прозя - Знаеш, че няма как да е извън глейда, само не се паникьосвай... имаме лош опит с твоята паника...- и посочи крака ми.
-Не е нужно, да ми напомняш...
Тръгнах да излизам, но се сетих нещо и се обърнах към него:
- И не ми е гадже...
Нахълтах при Минхо и му обясних какво става. За мое учудване, той се оправи изключително бързо и двамата изтърчахме навън.
*Кора*
Ох...Главата...Къде съм?! Защо е тъмно ?!
Реших да извикам, може би някой ще ме чуе.
-Ехоооооо! П-помощ! - вече толкова се бях изплашила, че започнах да заеквам.
- Много се съмнявам, че тук ще те чуе някой... особено твоя любим Нют... - чу се драсване на клечка и се появи един фенер. В светлината на този фенер видях... Гали!?
- К-какво искаш от мен, Гали?! Защо съм тук и какво е това място!?
- Първо ще ми отговориш на няколко въпросчета...
- Гали, защо...
- АЗ ЩЕ ГОВОРЯ, А ТИ ЩЕ МЪЛЧИШ ДОКАТО НЕ КАЖА! - изкрещя Гали и ме удари по бузата. Това вече ме стресна, наистина много и се разревах...
- Оу, защо принцеската плаче? Защото Нюти го няма, нали? Няма и да те намери ако се опиташ да ме надприказваш!
Просто си замълчах, но усетих, че с уплахата се появи и гняв...
- А сега новачке, ти ше ми кажеш, какво знаеш за "създателите"!
- Имам си име... - тихо проговорих аз.
- Моля?! Абе аз казах ли ти нещо!!
Гали рязко се доближи и ме удари отново. След това клекна пред мен.
- Минал съм през метаморфозата, скъпа... спомням си те, не се опитвай да ме лъжеш! Ти ни причини това!
Спрях да рева и събрах сили да допълзя до стената на помщнието в което се намирахме, за да се облегна.
Усмихнах му се нагло.
- Е, нека те огорча, аз не помня нищичко!
Той стана и се насочи към мен, замахвайки за нов удар, но в този момент нещо изскърца и видях рязко отваряща се врата.
*Нют*
С Минхо обикаляхме гората. Имах чувството,че сме пропуснали нещо важно. Изведнъж се сетих и се плеснах по челото.
- Минхо, не проверихме къщата на Джордж!
- Нют, точно тази разхайтена барака ли мислиш, че ще е мястото където се е скрила?!
-  По-добра идея ли имаш? - изгледах го и приповдигнах едната си вежда - Освен това не мисля, че е решила да се крие...
- Ох, Нют! Добре, ще проверим и там! - очевидно не му беше много приятно, да се намира около мен. Странно, никога не съм го виждал такъв... С бърза крачка се запътихме към старата барака, където живееше Джордж, преди да... преди да се превърне в побърканяк... Къщичката се намираше точно в ъгъла, който образуваха две от стените, близо до гората. Джордж обичаше да се усамотява. Колкото повече приближавахме, толкова повече ми се струваше, че чувам гласове отвътре:
- Е, нека те огорча, аз не помня нищичко! - бях повече от сигурен, че това е Кора!
Блъснах вратата и видях Кора...безсилно се беше облегнала на стената и изглеждаше доста измъчена. От носа ѝ течеше кръв, имаше синини на едното око и коляното, а другата ѝ ръка беше цялата издрана. Над нея се беше свесил Гали, готов да я удари. Минхо стоеше до мен, поразен от гледката и не мърдаше.
*Кора*
На вратата стояха Минхо и Нют и ме гледаха.
След секундно мълчание, тишината беше нарушена от Гали.
- Знаех си, че трябваше просто да я убия, а не да чакам да я намерите!
Минхо се засили да го удари, но Нют го хвана за лакътя.
- На съвета ще решим, какво ще го правим.
Минхо с обърна, изгледа злобно Нют и дръпна ръката си. След това отиде при Гали и го цапардоса така, че му тръгна кръв от веждата и падна на земята.
После го хвана за яката и се сборичкаха. Докато те двамата се налагаха, Нют изтича при мен и ме вдигна.
- Когато се посъвземеш малко искам да ми разкажеш всичко, става ли?
Аз кимнах и единственото нещо за което ми стигнаха силите, беше да го прегърна през врата. След това загубих съзнание.

_________________________________________
Ехо, здравейте отново зайци!💕
Тази глава е малко по-дълга от колкото ги пиша обикновено, защото няма да мога да качвам до 10 Юли и това е един вид компенсация.😁
На 10 ще напиша и кача нова глава, при първа възможност!
До скоро!💋🦋