I'm alive!

12. Group: B; Subject: 2; "The loyal one"

*Кора*
С Минхо се спогледахме и се стрелнахме към вратата. Почти едновременно стигнахме до кутията и той се зае да разтваря масивните метални капаци, които закриваха съдържанието й.
Повечето глейдъри вече се бяха събрали около нас. Когато Минхо най-сетне се справи с капаците, всички се ококориха от изненада.  Минхо само успя да каже:
- Стига бе,още една ли ни пратиха... ?!
Аз не можех да видя какво има вътре,  понеже широкия гръб на Алби, който ме избута, ми препречваше гледката. Когато най-накрая той се отмести, видях в кутията уплашено до смърт девойче. Беше с тъмна, начупена коса, и кафеви очи. Може би на години беше колкото мен. Нют понечи да скочи при нея, но аз го хванах за рамото и му казах:
- Остави това на мен, ще намеря общ език с нея по-бързо от теб!
Никой не ми попречи и аз се спуснах долу. Когато момичето ме видя, то се стрелна към ъгъла на кутията и се сви там. Започнах бавно да се приближавам към нея.
- Хей, всичко е наред. Вероятно не си спомняш нищо, но ти обещавам че скоро част от спомените ти ще се върнат.
Клекнах пред момичето и му се усмихнах.
То ме погледна в очите и изведнъж в главата ми проблесна бегъл спомен. Сигурна бях, че съм виждала това момиче и преди, изглеждаше ми много познато...
Отърсих се от мислите си и попитах девойчето:
- Помниш ли името си?
Тя кимна.
- Джейн...
Протегнах ръка.
- Аз съм Кора.
Джейн ме изгледа недоверчиво, после плахо протегна ръката си и стисна моята.
Когато ни извадиха от кутията, момчетата започнаха да я зяпат още по-втренчено. Тя забеляза това и се смути. Приближи се до мен и ми прошепна на ухо:
- Защо ме гледат така?
Усмихнах ѝ се.
- Има две причини. Първата е, че те изучават, понеже ти си второто момиче пратено на това място, а втората е, че просто са тъпички и си нямат работа.
Погледнах към Нют и видях, че той гледаше не новодошлата, а мен. Не знам защо, но се изчервих и извърнах главата си в противоположната от него посока. Алби плесна с ръце и се обърна към момчетата:
- Айде сбръчканяци грозни, разотитвайте се!
- Сбръчканяци? - Джейн ме погледна объркано.
- Тази дума означава "човек" на тукашния жаргон, скоро ще свикнеш.
Тя кимна объркано, обръщайки ми гръб и оглеждайки стените на лабиринта.
- А какво е...
- Ще ти покажа и обясня всичко, когато му дойде времето, а сега ела да видим къде ще живееш.
Алби нареди Джейн да се засели в стаята до моята. .
Показвах ѝ и ѝ обяснявах всичко, но бях малко разсеяна, понеже мислех за момента в който бях забелязала погледа на Нют.
Гласа на Джейн ме върна обратно в реалността.
- Хей, слушаш ли ме изобщо?
- Ох... ъм... съжалявам, замислих се.
Тя ме изгледа недоволно.
- Попитах, от колко време се намирате тук?
- Всеки различно. Аз от почти два месеца, а Алби например е от три години...
- Аха.
Забелязах, че момичето гледаше някъде зад мен.
Обърнах се и видях Нют, който се приближаваше към нас и куцаше повече от обикновено, заради неотдавния инцидент
- А как се казваше това момче?
- Нют.
На лицето ѝ се появи усмивка. Изглеждаше много красива когато се усмихваше, имаше трапчинка, която допълваше чипото ѝ носле.
Нют се приближи и ме прегърна през рамо. Не очаквах това, но не ми беше неприятно, затова не се отдръпнах. Усмивката на Джейн изчезна.
Нют ѝ протегна ръка.
- Нют.
- Джейн.
- Вече свикна с обстановката, а?
- Може да се каже.
Момчето все още ме прегръщаше. Чувствах се неловко. Настъпи секундно мълчание, след което Нют каза:
- Става късно, мисля че е време за вечеря.
- Да, прав си. - съгласи се Джейн.
Аз просто кимнах. Отдръпнах се от прегръдката на Нют, за да може да ходя свободно, но тогава се случи нещо, което ме шашрдиса. Той ме хвана за ръка! Нямах нищо против, но се изчервих за втори път днес и той го забеляза. Тримата ходехме в пълно мълчание до хамбара. Малко преди да влезнем, Нют пусна ръката ми и отвори вратата. Седнахме да се храним тримата и към нас се присъединиха Уинстън и Чък. Заговорихме се. Аз станах да си взема добавка и когато се връщах, преди да седна на масата, забелязах, че Джейн има на врата като моята татуировка, но с малко по-различно съдържание. Не разчетох веднага, понеже момичето говореше много оживено за нещо, но когато успях, видях че пише:
Група: Б; Субект: 2; "Лоялната"
Седнах и си изядох яденето мълчаливо, почти не внимавайки в разговора, замислена за значението на тези татуировки. В целия Глейд само аз и тя имахме такива.  Дали тя знаеше?

ХЕЙ НАРОДЕЕ!🥰
Ето ме отново тук.
Как е главата? Написах я много набързо, за да знаете, че съм жива. След време ще я редактирам.
Само искам да знам, да продължавам ли да пиша?
За сега от мен чао и надявам се до скоро. ❤️