I'm alive!

21. Чужд за мен.

*Половин година по-късно*
*Кора*
Минхо вече не е с нас. Те го взеха. Ава и Дженсън го взеха. З. Л. О. го взеха. Предадоха ни. Днес съботирахме придвижването на експресът в който трябваше да е той и превзехме един вагон. Спасихме около 20 мунита, но той не е сред тях. Разбита съм. Не искам да живея повече. Всъщност напротив... искам, живее ми се, но не по този жалък начин. Това не е живот... Вече от половин час, слушам как Нют, Томас, Бренда, Хорхе и Винс се карат. Томас иска да отидем право в бърлогата на З. Л. О. И да "спасим" Минхо, а останалите не са съгласни. За сега само Нют мълчи.

*Неутрална гледна точка*
Вратата на бараката, до която се беше облегнала Кора, шумно изскърца и от там избеснял излетя Винс. Кора нервно затвори тетрадката, в която пишеше. Този дневник тя водеше от доста време, чувстваше го като нещо свое, което не иска да дели с някого. След Винсент изтърча Хорхе, а Бренда излезна, изплю се на земята и започна да псува, след което тръгна подир предните двама. Не отне много време, за да се появят Нют и Томас. В очите на момчетата се четеше тъга. Кора с надежда ги погледна.
-Какво решихте?
Томас понечи да отговори, но Нют го прекъсна:
- Ами на теб как ти се струва?
- Никак, не бях вътре.
Нют ехидно се подсмихна.
- Само не започвай да се правиш на невинна, много добре знам, колко и какво се чува отвън, окей?
Нют по детински ядосано, тръсна русата, вече отдавна поотраснала коса и тръгна към гората отсреща.
Томас седна до Кора.
- Не му обръщай внимание, афектиран е и е ядосан, заради цялата тази история. Пък и откакто се разделихте...
Очите на Кора се стрелнаха към неговите.
- Не повдигай тази тема, говорили сме вече. - изсъска момичето.
- Добре де, добре, съжалявам. Виж аз..
Томас пак беше прекъснат от някакъв шум, след което последваха викове и целия ток угасна. Ясно, З. Л. О. Пак ги търсеха, най-вероятно заради вагона с децата днес. Кора си помисли, че сигурно би могла да разбере Винс, цялата им групичка му докарваха само разруха и смърт около него...
Така, сега, какво имаме?
Няма ток-няма светлина, няма светлина-няма видимост, няма видимост-значи и опасността намалява. Момичето се сепна. Намалява ли? О, не, Нют запраши към гората и при това сам.
Кора решително скочи на крака.
-Томи, аз отивам да го намеря, не мога да го оставя в това състояние и в тази ситуация, да се скита там някъде.. ами.. ако такова.. ако го хванат и ни издаде. Или.. илиии.. ох, или го измъчват и накрая реши да каже къде крием децата?
Томас се изсмя.
-Сериозно ли? Хайде признай си. Още ти пука за него ? Знаеш за какво говоря, момичето ми, не се прави.. Оо недей да си криеш очите, не гледай в земята, познавам те прекалено добре, за да успееш да ме излъжеш.
Кора се обърна и тръгна в посоката, в която беше тръгнал Нют. После забави крачка и спря, обръщайки главата си настрани, но без да гледа Томас.
- В такъв случай знаеш, че винаги ще ми пука и знаеш, че той ме крепи, да не се предам.
Последвалите думи, трябваше да останат без отговор, но въпреки очакванията на Кора, бившият бегач започна нещо да протестира под носа си. Достатъчно скандали се бяха случили днес, момичето пожела да избегне този и просто пръдължи, накъдето беше тръгнала. Докато вървеше, се замисли. Толкова много неща се бяха случили след лабиринта.
Загубиха толкова много хора... Но и се запознаха с много нови.
Бренда и Хорхе ги бяха спасили от преследващата ги Земна Лига за Отбрана и от гръмотевична буря. Оказаха се главатари на доста интересна банда, която в последствие им свърши работа. Винсънт пък беше другият главен, той ръководеше "Дясната ръка", където вмомента се намираха. Това беше главната пречка на З. Л. О.  С Арис се запознаха, когато бяха спасявани, а пък със Соня и компанията ѝ, когато те ги спасяваха. А Тереза.. О не, за нея Кора не искаше да мисли, изнервяше я.
С Нют отношенията им бяха странни. След бягството им в Пустошта, Нют забеляза колко рисковани решения обича да взима момичето и започна от притеснение да се кара с нея. Кора не издържа, мразеше да ѝ държат сметка, дори и да не е права, и след поредния скандал... момичетп така се беше унесло в мислите си, че не беше забелязало, как беше навлезнало доста навътре, между дърветата.
- Друг път ще го мисля това.- измънка си тя и така и не стигна до развързката на цялата история.
Беше станало доста тъмно и шансовете ѝ да го намери намаляваха, но ето че като по чудо някъде на около пет метра от нея, се чу "пльок". След това отново и отново. Кора пристъпи към мястото от където се чуваше звука и видя този, когото търсеше. Нют седеше на един камък и мяташе камъчета в езерцето пред него, пречейки на отражението на Луната да спре да се мотае по вълничките, причинени от хвърлените камъчета. Нют без да се обръща, каза с топла интонация.
- Знаех, че точно ти ще ме потърсиш, дори по петите ни да тръгнат и триста агента на Лигата. Винаги го правиш.
Кора се смути, опита се да не го показва, но потрепващия ѝ глас я издаде.
- Върни се, тук е опасно.
Нют стана, но пак не се обърна.
- Тогава защо си тук? Глупаво е да рискуваш, заради чужд човек.
Кора се жегна. Чужд?
-О, съжалявам, нямах си на представа, че вече си чужд за мен..
Най-после Нют се обърна.
-Искаше просто да останем сами, познах ли? Като преди... Знаеше, че тука няма да ни открият, дори дроновете на З. Л. О., защото това място е забравено даже от тях, нали? И ти знаеше, че ще дойда тук, при спомените ми с теб..
Момчето пристъпи към, Кора. Не можеше да издържа повече и я прегърна. Едва се сдържаше, да не покаже сълзите си. Загубата на Минхо, му повлия зле. Тя отвърна на прегръдката. В този момент, двамата бяха сами срещу целия свят и имаха нужда един от друг. Нют прошепна:
- Не съм те забравил, няма и да го направя, просто ти си дете, не ме разбираш..
Кора се отдръпна, искаше ѝ се, да го погледне в очите.
Направи го. Не искаше да му отговаря, егото ѝ, заповядваше да говори с мълчание. Гледаха се. Той най-сетне реши да се приближи към нея и изпреварвайки протестите ѝ я целуна.
В този момент, всичко изчезна. Изчезнаха З. Л. О., изчезна Тереза, изчезна приближаващия се край на света. За тях времето, спря да съществува.
____________________________________
Зайци здравейте.
Имам обяснение за целия този хаос. Исках да разнообразя пребиваването в Глейда, с малко екшън и драма хаха. Общо взето, главите които се водят от гледната точка на Кора, са записки от дневника ѝ, просто аз ги представям с подробности, сякаш се изживява наново. Така, това е първо, второ, не мисля, че скоро пак ще има такива отклонения от главната сюжетна линия, това беше експеримент и честно казано не ми допадна особено.
(Истината е, че просто снощи изгледах пак третата част и вмомента съм в депресия хд)
Но както и да е, надявам се, да не загубя няколкото човека които ме четат след тази провална глава. До скороо.👉🏻👈🏻