Кора попада в тайнствен лабиринт, пълен с момчета, където е единственото момиче.
Няма спомени, няма семейство, няма дом.
След известно време, може би ѝ се появяват чувства към един човек... и може би са взаимни.
Но трябва да намерят начин, да се изм...
*Кора* Вече беше късно за да се върна обратно, вратитите се бяха затворили. Предстоеше ми да прекарам идната нощ със скръбниците. Съжалих, че действах без да мисля. Измъчваха ме няколко въпроса... Дали наистина нещата между Нют и Джейн не бяха такива каквито изглеждаха? Накъде да вървя и какво да правя? И най-важният : Ще преживея ли нощта? Искаше ми се да вярвам, че ще успея, въпреки думите на Нют, че още никой не се е връщал в Глейда, след като е останал зад вратите след затварянето им. Изведнъж от мислите ми ме изкара някакъв странен звук. Приличаше на търкане на металически части една в друга. Звукът идваше иззад стената на която се бях подпряла и ставаше все по-силен. Не знаех какво да правя и отстъпих по далеч от края на стената. Иззад ръба се подаде нещо лъскаво, което проблясна на лунната светлина и след него се появи огромен силует, приличащ на нещо средно между скорпион и паяк. Чу се пронизителен рев. Хуканх без да успея да изуча съществото. Тичах и усещах, че то тича след мен. Не гледах накъде отивам, просто се стараех с всички сили да се оттърва от скръбника. Изведнъж видях, че съм завила в коридор, който няма изход. Бях в капан. Тутакси се появи и преследвача ми. Съществото замря за няколко мига втренчено в мен, но тези мигове ми бяха достатъчни за да го разгледам. От нещото което трябваше да е уста, капеше слуз. Имаше много метални крайници, готови всеки момент да хванат и разкъсат плячката си. Първоначалното ми мнение за мелез между скорпион и паяк се потвърди, най-вече на скорпион го оприличавате жилото му. Беше три пъти по голямо от мен.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не знаех какво да правя. През мозъка ми светкавично прлетя мисълта: "А струва ли си да се бориш? За кого го правиш?" Бързо премахнах тази мисъл. Просто знаех, че си струва, струва си, за да разбера кой ме е натикал тук... струва си заради Нют... Скръбникът изрева и се втурна към мен. Имах няколко секунди за да действам. Затичах се към чудовището и завих към дясната стена. За да ми прегради пътя, чудовищто също се лашна натам, но аз направих рязък завой и минах от лявата му страна. Отново не спирах да тичам. Усетих, че съм се отдалечила от него, зад мен вече не се чуваше нищо. Трябваше да намеря начин да остана жива, за още няколко часа. Изведнъж от съседния коридор се чу същото противно стържене на метал в метал. Огледах се накъде да тръгна и забелязах, че под една от съседните стени, покрити с лиани и още лазещи по нея растения, има издатина. Наведох се и видях, че пространството е достатъчно голямо за да се събера там. Промуших се в последния момент. Когато крака ми се скри под лианите до стената се появи скръбник. Миришеше на мърша и ръжда. Доповръща ми се от тази миризма, но трябваше да търпя. Скръбникът отмина. Не бързах да излизам от скривалището си и правилно постъпих. Чуха се стъпки, но този път бяха човешки. В Лабиринта имаше още хора освен мен?! Не знам защо, но идеята да им се покажа не ми се струваше добра. Стъпките наближха и видях, че принадлежаха на двама мъже, облечени с черни униформи, на които пишеше З. Л. О. Спряха на около два метра от мен и започнаха да се оглеждат. Единия подметна на другия. - Майк, виждаш ли я някъде? Другия се обърна и отговори троснато: - Глупако, ако я бях видял, до сега да съм ѝ бил инжекцията! След това и двамата млъкнаха, но продължиха да се оглеждат. Кого търсеха? Не след дълго мъжа, чието име явно беше Майк се обърна към приятеля си. - Джо, я ми напомни, как се казваше отрепката на Дженсън? Джо извади някаква малка полупрозрачна плазма. Не успях да я разгледам, защото вниманието ми беше приковано от МОЯТА снимка, която се появи на тази плазма. Мъжа натисна някакво копче и до снимката се изписаха няколко изречения. Джо започна да чете. - Кора Уолкър, 16 години, родена на 08.10.2204. Група: А; Субект: 10; "Уникалната". Ставаше дума за мен... Те търсеха мен. Бях благодарна на инстинкта си за безопасност, за това, че останах скрита. Искаше ми се да разбера само едно нещо... как са разбрали, че съм тук... __________________________________________ Хей народее! Ето я и новата глава... малко е късичка и има доста места за оправяне, но засега ще я оставя така, защото отново съм доста заета. Надявам се скоро пак да мога да ви зарадвам с продължение на тази история!🙂
