I'm alive!

5. Искам да съм бегач.

*Кора*
След вечерята не исках да се прибирам, понеже не ми се спеше и за това реших да легна на тревата, и да обмисля всичко което се случи.
Нощният глейд, изглеждаше замислен и спокоен. След известно време чух, че някой се приближава и се надигнах на лакти, за да видя кой е.
- Защо не спиш?
- Здрасти, Нют. Просто мисля.
- За какво?
- За лабиринта...
Отново легнах на земята и Нют се настани до мен.
- Избра ли си, какво ще работиш?
- Да. - обърнах глава към него и го погледнах в очите - искам да съм бегач.
Нют премълча и се обърна настрани.
- Прекалено опасно е.
- Не пречи поне да пробвам, дай ми шанс, Нют! Моля те!
- Добре, ще го обсъдя с Алби и Минхо.
Добре, сега ще мога да им помогна, да открият изход от този ад...
Известно време лежахме мълчаливо, наблюдавайки небето, което постепенно се покриваше с облаци, закриващи звездите. Започна да ме унася. Вече не бях в състояние да контролирам тялото си и очите ми се затвориха сами. Заспивайки усетих, как някой ме вдигна и ме понесе на някъде. Последните ми мисли бяха за лабиринта...
Когато се събудих, не си спомних веднага вчерашните събития, но когато се сетих какво ми каза Нют, скочих от леглото и се втурнах да го търся.
Още беше рано и малко от глейдърите бяха навън. Но не след дълго видях Нют и Минхо , които си говореха за нещо.
-Добро утро!
- Хм, да водим колко ли ще е добро за теб. - каза Минхо, намигвайки ми.
Отправих му въпросителен поглед.
- Идваш днес с мен в лабиринта, на изпитателен срок.
Ще проверя на какво си способна и дали ставаш за бегач.
Веднага скочих да прегръщам Нют, който явно не го очакваше и се строполи заедно с мен на земята.
- Нют, много ти благодаря!
- Кора, трябва да тръгваме. - ми подвикна отдалечавайки се Минхо.
*Нют*
Снощи докато носех Кора към стаята ѝ, си мислех дали е добра идея да я пускам в лабиринта. Алби беше казал, че бихме могли да я пробваме за бегач още щом я видя, но аз се възпротивих. Днес не знам какво ми стана, но след като тя ми се примоли реших, че ако Минхо е с нея, ще бъде по-добре от колкото любопитсвото ѝ да натделее и тя да се пъхне сама зад стените.
Когато я занесох и я сложих на леглото ѝ през главата ми мина мисълта, че е много сладка докато спи...
Цяла нощ не спах, обмисляйки дали все пак не сгреших и не разреших на Кора нещо опасно. Когато се съмна, отидох да намеря Минхо и поговорих с него по този въпрос. Той само се зарадва на това, че момичето е толкова храбро и веднага се съгласи. Попитах го, дали не смята, че това не е работа за нея, но той отказа да слуша и просто ми заяви, че ще има изпитателен срок щом толкова се притеснявам.

_________________________________
Съжалявам за късите глави и рядкото им качване!
Просто изведнъж станах изключиетлно заета, заради
разни лични проблеми.
Ще се постарая, да се оправя в скоро време с ангажиментите
и да пиша по-често.💕💫