I'm alive!

17. З. Л. О. (?)

*Кора*
Приближихме се към кутията. Нют разбута стоящите пред нас и застанахме отпред. Алби вече съвсем бесен, довтаса от някъде, заедно с Гали и Крис. Набързо Уинстън,  разтвори металните капаци на клетката и пред очите ни се разкри доста тъжна гледка. Този път беше момче, което явно поради скоростното си пристигане, беше решило да оповръща  цялото миниатюрно пространство в което се намираше.
Дрехите му и запасите, като по чудо  бяха чисти.
Всички го оглеждаха с пренебрежение.
- Погледни го тоя изтърсак.
- На колко е години?
- Пич, тук долу вони на крака!
- Прилича на цопльо с фланела.
Последва приглушен смях.
- Дано ти е харесало еднопосочното пътуване, новак.
- Няма билети за връщане братле, съжалявам.
Момчето, изглеждаше на около 16 години, имаше тъмна коса и тъмни очи. Имаше хубаво телосложение и груби черти на лицето, но тези черти ми бяха  до болка познати от някъде.
Бях го виждала, но не можех да си спомня къде.
Гали скочи при него.
- Вдигай се новако, не обичаме мързеливците.
Помогна му да стане и да излезне горе. Бен и Зарт пък се спуснаха долу, да вадят припасите, които ни бяха пратили. От тълпата се дочу шушукане.
-Защо този път, са по-малко от обикновено?
- Аз от къде да знам бе, сбръчканяко?
-Това е странно и нещо не ми харесва.
Не ми бяха интересни тези разговори, за това реших да изуча новопристигналата жертва на системата, вкарала ни тук.
Приближих се към момчето, което се оглеждаше слисано. Още не бе продумал и думичка. Нют също скъси разстоянието, явно любопитството му надделяваше.
- Хей, аз...
Момчето се сепна и вдигна очи към нас.
- Томас.
Усмихнах му се.
- Кора.
Нют дружелюбно протегна ръка.
- Нют. Радвам се, да се запознаем изтърсак. Добре дошъл в Глейда.
Томас продължаваше да оглежда стените и всичко което се намираше в тяхната каменна прегръдка, без да проявява особен интерес към нас.
Гали се изсмя злобно, също идвайки към нас.
- Погледнете го тоя новобранец, ще си строши врата да се озърта наоколо.
-Затвори си плювалника, Гали. - зад гърба ми се чу, дрезгавият глас на Алби. Усещаше се, че е на ръба да избухне. - Аз съм Алби, отговарям за всички нас. Веднага ще те успокоя, всички сме без спомени за миналото ни, не си специален. Лека по лека ще започнат да се завръщат някакви откъси от тях.
-Къде съм? - попита Томас.
Гали побърза да се направи на умен.
- Не и някъде, където ще си добре.
- Казах ти, да си затвориш плювалника! - Алби едвам се сдържаше. Очевидно гневът му, беше предизвикан от случилото се по-рано и аз бях виновна. - Ако в близките минути, чуя гласа ти още веднъж, ще те фрасна, обещавам ти!
Обърнах се към Нют, с поглед умоляващ да направи нещо, за да се предотврати нарастващия скандал. Нют, понечи да се намеси, но Чък реагира по-бързо.
- Аз съм Чък, новако, приятно ми е! Ти как каза, че ти е името? А, да вярно, Томас. Та Томас, гледай да се поуспокоиш малко, скоро ще ти се прояснят някои неща. Момчета, кой ще му е блюстител?
Минхо,  който до сега пребиваваше в мълчание, най-после се обади.
-Аз се заемам с новака.  Така, докато аз поемам отговорността за него и ни няма, гледайте да не се сбиете. Алби, вземи да изстинеш и ти малко.
Нют се кимна със съгласие и допълни:
- Гали, а ти стига нагнетява напрежение, най-малко смут ни трябва сега. Последните месеци на нищо ли не те научиха?
С целия си вид, Гали показваше, че иска да отговори, но срещна погледа ми и не посмя. Минхо побутна Томас и тръгна след него, с разяснения на тукашните правила и стандарти. Томас... името също беше познато. Изведнъж ме прониза рязка болка в главата. Помъчих се, да не го показвам на лицето си, но все пак леко се смръщих. Обърнах се към Минхо и Томас, които вече се отдалечаваха и обърнах внимание, че новодошлият се потриваше по челото, все едно от главоболие. Явно всички днес ни болят главите. Докато аз премислях тези работи, Нют се беше отдалечил да помогне на Фрай и останалите с касетките от кутията. Джейн тръгна  към лечебницата, с едно момче на име Лео, който беше страшно непохватен и винаги изпускаше всичко, както преди малко си изпусна и една касетка на крака. Чъки нямаше работа и просто гордо съзерцаваше, как останалите се бъхтеха, нагъвайки ябълка, която Фрайпан му даде. И двамата стояхме на няколко метра от основната групичка, зяпайки ги като идиоти.
Момчето, виждайки че и аз нямам работа, набързо напъха останалата част от ябълката в устата си и притича към мен. Разроших му косата и му се усмихнах.
-Какво искаш, хлапе?
Бузестото личице на Чъки придоби сериозно изражение.
-Отдавна съм мъж вече, спри да ме наричаш хлапе!
Едва сдържах смеха си, не исках да го обидя.
Но след тези думи, той отново се ухили.
- После искаш ли да дойдеш, да ти покажа къщичката за птички, която направих, докато те чаках да се върнеш.
- Докато си ме чакал? Не си ли спал?
- Не ми се спеше.
Сърцето ми се сви. С какво това невинно дете беше заслужило сега да е тук и да се мъчи заедно с всички нас... какво толкова беше сторил на съдбата, че тя така го наказва?
- Ще дойда малко по-късно и ще ми я покажеш, става ли?
Чък грейна.
- Да! Ще те чакам, до после!
След тези думи той с бърза крачка, препъвайки се тръгна да провери какво става с Лео, но отдалечавайки се, се обърна и ми помаха весело с дебелата си ръчичка.
След разговора с него, се извърнах за да видя къде е Нют, но него го нямаше при останалите, а зад гърба ми стоеше Гали, който гледаше злобно, но не мен. Гледаше през мен. Гледаше към Томас, който беше около оборите заедно с Минхо.
-Кора, да ти кажа едно важно нещо. Прецених, че по-добре ти първа да го разбереш.
-Слушам те, Гали.
-Тогава... знаеш кога, видях и него. Бяхте двамата. Двамата им помагахте..на тях.
За пръв път заговори за тези, които ни бяха натикали тук.
-На тях?
- Да - кимна утвърдително той - на тях. На З.Л.О.
_______________________________
Зайци, здравейте.
Ще качвам може би веднъж седмично, защото много ми се изморяват очите от дистанционното обучение. :')
Btw ако някой не знае, Томас си направи инстаграм хаха.
До скоро. ❤️