I'm alive!

13. Няма изход...

*Седмица по-късно*
*Кора*
Джейн вече  от седмица е тук и до колкото забелязах, започна да не се шашка толкова от всичко около нея. Разбира се добре с момчетата и бързо се сближи с мен. Работи при Нют, в градината. Вчера отиде да моли Алби да смени работата ѝ, но тъй като той нямаше време, понеже от няколко дена, седи денонощно в картографската с Минхо и Нют, задачата беше възложена на мен. Първо я пробвах при строителите, но тежките материали, които трябваше да носи бързо я измориха. После отидохме в кухнята при Фрайпан, но тя едва не подпали всичко около нас. Отидохме и в месарницата, но не след дълго Джейн изхвърча с писъци и рев от там, преследвана от Уинстън с окървавен нож, който се опитваше да обясни, че прасетата не разбират, когато ги колят. Решихме да пропуснем пробите при бегачите, тъй като тя не беше от бързите. Последната ни надежда беше лечебницата. Там тя се справи добре с всяка една поставена от Клинт задача. Предложих ѝ да избере къде иска да работи и тя без да се двоуми, ми заяви, че остава в лечебницата.
Преди малко с Минхо излезнахме от Глейда. Днес изучаваме секция 4. Забелязах, че от както Минхо, Алби и Нют се заседяват до късно в картографската и тримата са станали много дръпнати. С Нют тази седмица почти не се засичахме дори... странно как в това малко пространство в което се намираме, не можем да намерим място един за друг... Реших да наруша тишината и да разпитам Минхо какво се случва.
- Минхо?
- Мхм...
- Всичко наред ли е?
Той ме изгледа замислено.
- Не знам...
Спрях да тичам, и изчаках и той да спре.
- Кажи ми какво се случва.
- Нищо не се случва... там е работата...
- Какво искаш да кажеш?
Минхо стоеше с гръб към мен докато говореше, но когато се обърна видях, че е зачервен и в очите му има сълзи.
- Кора... лабиринта... той...
Започна да ме плаши. Неволно отстъпих крачка назад.
- Минхо, какво се случва?
- КАКВО ЛИ?  КОРА, ПРОКЛЕТИЯ ЛАБИРИНТ НЯМА ИЗХОД?
Докато крещеше, момчето се зачерви още повече.
Нищо не казах.
Момчето отново ми обърна гръб, но вече отчетливо се чуваха хлипанията му.
- Кора, аз съжалявам... наистина... просто не мога да се смиря с мисълта , че ще умрем тук изядени от някой скръбник...
Прегърнах го.
- Лабиринта има изход...
- Не няма, Кора... сигурно си забелязала, че последните дни с Нют и Алби постоянно сме в картографската. Всяка една секция е изучена... изход няма... Нют не искаше да ти казвам, съжалявам...
Бях объркана.
- Тогава защо днес отново излезнахме на обиколка?!
- За да не се губи надеждата в другите глейдъри.
Не можех да кажа нищо повече...
Думите ми заседнаха в гърлото. Обикаляхме по малко от обикновеното и се прибрахме рано.
Исках да говоря с Нют и да го попитам защо не е искал да ми каже. Нямаше го никъде. Реших да мина през лечебницата и да попитам Джейн дали не го е виждала. Влезнах и застинах на прага. Нют и Джейн седяха един до друг, говореха си за нещо смеейки се и тя държеше ръката му. Очите ми се напълниха със сълзи. Земята под краката ми се загуби и аз залитнах бутайки една чаша, оставена на шкафа до мен. Джейн и Нют се стреснаха от вдигналия се шум и се обърнаха към мен.
- Кора, не е това, за коет...
Не оставих Нют да довърши, бързо се обърнах и въобще без да мисля се втурнах през глава към вратите водещи в лабиринта.
Минах през тях и тичах все по-навътре, и по-навътре, без да запомням пътя. Не осъзнавах каква глупост правя. Усетих се, чак когато спрях да си поема въздух и почувствах, че земята около мен се тресе.
Вратите се затваряха.
_______________________________
ХЕЙ ХЕЙ ХЕЕЕЙ! Отново съм тук!
Набързо написах главата, за да знаете, че има още много интересни неща, които ви предстои да прочетете и не съм зарязала фенфикшъна.
*Сигурно по-нататък ще редактирам главата.*
Надявам се скоро пак да ви зарадвам с някоя глава.❤️