One Cigarette Away From You

>>>1<<<

Те познаваше Куки. Това момче бе единственото живо същество или направо единственото нещо което интересуваше това момче. По-големият винаги е харесвал Джънгкук и точно той бе причината Те да се самоубие.

Джънгкук и Те имаха дългосрочен спор. Накрая Куки бе пиян до козирката и всичко завърши с това как той къса с Техьонг.

Джънгкук изпитваше същите симпатии към по-големият Техьонг.

Хората казват, че душата на умрелият човек обладава гробът си, вижда кой, кога и защо е там. Е... Джънгкук си мислеше същите неща, но това не бе вярно. Техьонг не можеше да види кой къде е и т.н.

Единствено можеше да си говори с боговете.

Е... вече не е така.

В Ада му дадоха още един шанс да се върне на Земята защото знаеха,че Те не е лош и не заслужава да бъде при дяволите.

Днес бе първият му ден обратно. Той се запъти към старата си къща, но се досети, че няма ключове. Знаешe,че само един човек има достъп до тази къща. Не можеше да му се обади, защото нямаше телефон, та реши да го "изненада" и да отиде в домът му.

***

След 10 минути ходене той стигна до висока зграда,цялата в графити. Беше ужасно Стара и грозна,но това бе всичко което по-големият Джимин успяваше да си позволи. Джимин бе най-добрият приятел на Те. Познаваха се още от малки.

Той се качи на четвъртият етаж, където беше апартаментът на Джимин и видя вратата леко отворена.

"Агх никога не се научи да си затваряш вратата" помисли си Техьонг.

Той отвори и влезе върте. Събу обувките си и потърси Джимин във всеки дневната, кухнята и банята. Нямаше го никъде. Отиде да провери и в стаята му, когато видя хьонгът си да спи най-спокойно на леглото, гушнал възглавница на която имаше изобразена снимка на него и Техьонг.

Сълзи потекоха от очите на по-малкия щом видя това. Той бавно се задвижи и отиде зад Джимин. Не можеше да се сдържи. Обичаше да събужда хьонга си като го бута и му вика да става.

Той точно така и направи. Рязко забута Джимин и започна да му крещи "Ставай поспаливко!". След това пусна хьонга си и изчака да види красивото му лице.

- Tехьонг нали съм ти казвал да спреш да ме б- ТЕХЬОНГ?! - след като видя лицето на Те, Джимин подскочи и падна от леглото си. Започна да крещи силно. Ужаси се като видя по-малкия.

- Джимин! ДЖИМИН МЛЪКНИ! - той извика и Джимин се изплаши. Веднага затвори устата си. - Имаш ключове за унас. Искам си ги. Нямам с какво да си отключа, а няма къде другаде да спя. - Техьонг говореше сякаш нищо не се бе случило, и сякаш не бе ходещ призрак. Е... Той не беше... Но Джимин това си мислеше.

-Техьонг? Това не е възможно! НЕ Е ВЪЗМОЖНО! - Джимин заплака от страх, легна на земята и се сви на топка. Започна да удря главата си в земята повтаряйки "Не е възможно".

Техьонг обаче изтича до приятелят си и сложи възглавница под главата му.

-Джимини аз съм. Успокой се, ще-ще ти обясня.

-Какво ще ми обясниш?! ТИ СИ ДЕМОН! махни се моля теееее... -Джимин започна да плаче още по-силно. - Моля те махни се! М-м-моляяяяяяя...

-Аагххх ДЖИМИН АЗ СЪМ! ТЕХЬОНГ ОТ ПЛЪТ И КРЪВ! - Техьонг хвана Джимин за раменете и го изправи, така че по-ниския да го погледне. - Така ли посрещаш най-добрият си приятел? С рев, страх... Караш ме да се чувствам неканен,Чимчим...

Джимин избърса сълзите си и удари шамар на Техьонг.

-Това наистина ли си ти Тете?

-Кога съм те лъгал Чимчим?

Джимин скочи и прегърна по-малкият. Изпитваше ужасен страх от него, но щеше да се възползва от даденото им време заедно. Може би бе просто сън... Но Джимин не искаше да свършва.

========

Както обещано... Тук е... Най-после е тук. Втора част на "It's not fair!" надявам се да ви е заинтригувало.

Вчера заспах... И затова не успях да ъбдейтна 😅 Сорка краставичкиии!!