Ако Техьонг не пуши поне една на ден, ще умре.
Имаше нещо за което той не знаеше. Той няма да умре ако преди да свършат тези цигари той намери истинската си любов.
Те бе изпратен от дяволите.
Беше загинал при самоубийство и беше отишъл в ада. Сег...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
━━━━━━━ ✤ ━━━━━━━
Вече мина седмица. Седмица от мъки и страдание. Седмица в която Техьонг така и не се върна от Илсан.
Джънгкук така и не успяваше да се усамоти. Винаги имаше някой при него, от страх, че момчето отново ще бъде пребито от бившият си - Намджун.
Днес бе неделя. Времето навън влияеше успокояващо на някой хора, а на други не чак толкова. Гърмежите причинени от сблъскващите се облъци се чуваха силно в университетът в който нашите герои учеха. Силната музика която дърветата разнасяха из въздуха, караше всеки човек който бе сам да потрепне. Дъждът който се забиваше в циментовите стени и стъклени прозорци, бе силен.
Всичко изглеждаше толкова мрачно, но атмосферата бе толкова романтична и красива. Когато погледнеш през прозореца виждаш последните листа на дърветата да падат на земята и да бъдат издухани от силният вятър.
Бе 3 след обяд. Джънгкук седеше и слушаше красивата музика която природата му преоставяше. Радваше се на спокойствието и самотата.
-Най-накрая. - каза си той тихичко. - Сам съм. Мога да се насладя на тази музика. И най на края, мога да отворя тази чантичка.
Младото момче се изправи от леглото и отиде до бюрото си. Отвори шкафа и видя розовата чантичка. Помисли си "Защо е розова? Аз съм момче.". Но това не бе целият смисъл. Щеше да разбере много скоро.
Седна на леглото и остави чантичката в скута си. Погледна картичката закачена за бялата връзка на чантата, която служеше за дръжка. Започна да чете. И всяка дума се забиваше като нож в сърцето му. Като куршум в корема му. И като блясък в мозъкът му.
Усети сълзите които се стичаха от очите, по бузките и към брадичката му. Бе слаб. Не можеше да устои. Не можеше да разбере, защо, как и кога това се бе случило.
Когато спря да чете картичката отвори чантата и погледна какво има вътре. Видя едно нарисувано сърце. Оцветено в червено с боички, но миришеше на парфюм.
Сълзите на Куки падаха, по червено отцветената хартия, докато я гледаше. Беше разбит. Чувстваше се ужасно. Искаше да спре да, чете и да гледа сърцето, но не можеше.
Докато плачеше, слушаше песента на есента, и гледаше сърцето, не знайно как бе заспал.
Междувременно при Джимин нещата не вървяха така спокойно и красиво.
Когато по-голямото момче се прибра, завари нещо, което разби на парченца, нежното му и невинно сърце. Видя сестра си, с не кой друг да е... А Ха Юн. Целувайки се на леглото на Джимин. На неговото легло.
Когато Ха Юн видя гаджето си ведмаг се отдели от по-малката му сестричка и го погледна изплашено.
-Дж-Джимини, мога да обясня... - каза сестрата минавайки пред Джимин.
-КАКВО ЩЕ ОБЯСНЯВАШ?! ЦЕЛУВАШ СЕ СЪС СЕСТРА МИ! - изкрещя по-младото момче и я избута, а Юн падна по дупе. - Искам да се разкараш от тук веднага.
Джимин продума през зъби и хвана ръката на сестра си дърпайки най-малкото момиче до него.
-Но... Джимини, моля те. Дай ми шанс да ти обясня. - Ха Юн помоли, но щом видя как Джимин я изгледа, предпочете да си събере багажа и да се махне.
