One Cigarette Away From You

>>>25<<<

Джънгкук не посмя да каже нищо. Не искаше да казва нищо. Просто се изправи, което накара разтоянието между лицата на двете момчета да се скъси много. Можеха да усетят как дъхът на другият се разбива пред устните им. Гледаха се в очите сякш ще се убият всеки момент. 

Вече бяха различни. И двамата минаха през много. Най-вече болка. Въпреки, че се гледаха така злобно едно се знаеше... Това, бе тяхната страст. Те се гледаха така, сякаш всеки момент ще се хванат и ще се разкъсат. И двамата го искаха, но никой не си го признаваше. Никой не искаше да звучи по слаб от другия. Кой би искал да звучи слаб? Никой! Всеки знае, че слабите хора са тези които страдат. За това и двамата не се предадоха.

Тези секунди изминали се превръщаха в минути, а минутите в часове. Седяха там. Прави. Гледайки се и не казвайки нищо. Никой не отстъпваше позицията си. Никой не го искаше. Защо им е да го правят? За да се целунат? За да правят секс? За да се смеят и забавляват?

ХАХ!

Не. Не и сега. Сега всичко което се случваше между тях щеше да прецени какво ще стане с тях и в бъдеще. А какво ще стане, ще разберете в следващата глава на One Cigarette Away From You! 

Не базикам се, да не сме в някакво реалити шоу? Нека продължим с историята на нашите герои.

-Джънгкук. - след часове взиране в очите на другия, Техьонг реши най-накрая да проговори. - Обичаш ли ме?

Джънгкук не обели и дума. Просто се взираше в красивите и тъмни очи на Техьонг. Не беше защото искаше да победи. Беше защото вече бе загубил. Вече не бе тук при нас. Беше там някъде, загубен в красивите тъмни очи на Ким. 

Техьонг се възползва от момента. Не издържаше повече. Искаше отново да вкуси тези шоколадови устни, принадлежащи на Джънгкук. Сложи ръцете си от двете страни на лицето на Куки и бавно и внимателно сля устните им.

След толкова много време мъка, опити за самоубийство, мъка, тъга... Това си струваше. Струваше си да чакам. Струваше си да видя какво е в ада, но отново да мога да вкуся тези устни.

Мислеше си Техьонг. 

Джънгкук не се поколеба. Затвори очи и се отпусна в ръцете на Те, оставяйки се на по-големият да прави каквото иска с него. Бе готов. Знаеше, че това е нещото което го държеше здрав. Знаеше кой го пазеше от всичко. Заеше, че бе Те. Не му пукаше за лъжите. Дори да има нова, вече знаеше изхода. Тунелът към Рая е винаги отворен за новите си граждаи. 

Но сега не бе време да мислиим за това. Сега бе време двете момчета да се насладят на себе си, нещо, което не можеха да направят отдавна.