Ако Техьонг не пуши поне една на ден, ще умре.
Имаше нещо за което той не знаеше. Той няма да умре ако преди да свършат тези цигари той намери истинската си любов.
Те бе изпратен от дяволите.
Беше загинал при самоубийство и беше отишъл в ада. Сег...
Днес бе нощта на Чонгкук и Техьонг. Моментът в който всички врати за тях ще се отворят. Моментът в който Чонгкук и Те най - после ще се измъкнат от невинността си един към друг след смъртта на Те. Обаче нещата не минават точно по план. Нека се върнем обратно във времето...
*** -Загубил е много кръв. Всъщност, не е загубена. Дарена е до колкото сме наясно. Той няма ясен спомен какво се е случило но голямо количетво кръв е взета от тялото му. Трябва ни донор...
*** - ВЗЕЛ СИ САМО КРЪВ?! - Какво искаше да направя...? - Исках да го убиеш! За това те изпратих! Какво ще я правя тази умряла кръв?! Не ми трябва! Не искам кръвтта му. Искам тялото му. Искам да видя как се мъчи. Искам да ми го доведеш тук полу мъртъв. И аз ще си свърша работата щом ти няма да го направиш.
Двама мъже... Или по - точно мъж и момче се караха. Караха се за очевидното. За Чонгкук. Но това не бе толкова лесна тема за един от тях. И двамата познаваха младото момче лично. Някой повече от други. Имаха тази връзка заедно.
Тогава защо биха искали да го убият? Хах... Ами само един от тях иска да е мъртъв. Защото отне прекалено много от животът му. Някой биха го нарекли психопат. И да. Той е точно това.
-Аз... Не мисля че съм перфектният човек който да ти свърши тази работа... Аз също имам живот... И нужда...
- Извинявай? Ти даде своят живот вече. Продаде душата си на дявола и сега ще живееш за него! Ако цениш животът си както и този на прекрасното ти гадже... Тогава ще слушаш и правиш точно каквото ти кажа. Или някой ще пострада.
Мъжът сложи снимка на масата която бе единствената мебел в тъмната стая. Снимката бе на една много интересна личност, за която ще разберем повече скоро.
***Снимката поставена на масата***
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
*** -Кук готов ли си да видиш? - Джимин попита преди да свали превръзката от очите на Куки показвайки красив изглед към океана. В момента момчетата се намираха на голяма скала с изглед към океана. Слънцето залязваще зад тях, но Луната се подаваше изпод водите на земята.
Техьонг се придвижи бавно към Чонгкук и се поклони подавайки ръката си. Бе много наконтен. Сякаш се е подготвял с месеци за тази нощ. Бе... Спецялно. И ще става все по спецялно.
- Бихте ли ми позволили да ви поканя на вечеря? - по - голямото момче попита усмихвайки се нежно. Чонгкук също се усмихна и пое ръката на хьонга си.
Джимин се върна обратно в колата и заедно с майката на Чонгкук и Юнги тръгнаха обратно към Сеул. Какъв късмет е, че е краят на септември! Времето е прекрасно. Няма нито едно облаче в небето, което показваше чара на идващата нощ.
***
Вече небето бе изпълнено със блещукащи звезди. Единствената свелина излъчена бе от свещите около одеалото което Те бе постял и пълната луна.
- Тази вечер си само мой Чон Чонгкук. И от днес... Винаги ще бъдеш мой. И никога... Няма да те оставя да ме напуснеш.
