One Cigarette Away From You

>>>35<<<

-Казах ти вече! - Джимин крещеше на Юнги, който искаше да му сготви това което г-н Пак искаше. - Не искам да правиш нещо. Остави ме да си гладувам. - Чин седна на дивана и отпусна главата си назад. Юнги отиде до него и седна.

-Виж... Искам да ми кажеш какво ти е. Вече цяла седмица се оплакваш, викаш ми за най - малкото. Моля те кажи ми. - Юнги каза спокойно и започна да гали главата на Пак.

-Не ми е до това, Юнги. Моля те. Просто ме остави. - Джимин облегна лактите си на бедрата си, и положи лицето си в дланите си. Красивата му златно-руса коса подна пред челото му скривайки го.

-Чими, знаеш че можеш да ми кажеш всичко, нали? - Юнги продължи да го обеждава да му каже. Искаше да разбере какво мъчи гаджето му така.

-Хьонг... Мама е болна. Живее в Бусан с другите от семейството ми. Аз съм тук. В Сеул. Дори не мога да ида... И да видя дали е добре. Много съм притеснен. - без да го гледа, Юнги можеше да усети как по - малкият му приятел плаче тихичко. - Тя ме мрази... Но аз я обичам толкова много и... - Джимин започна да плаче по - силно. Оранжевокосото момче до него го прегърна.

-Всичко ще е наред. Обещавам. Искаш ли да идем при нея? Петък вечер е. Ще кажа на татко да ми даде колата си и ще идем.

-Хьонг Бусан е твърде далече. Няма да се приберем до неделя...

-Е и? Кое е по - важно - майка ти? Или тази дупка наречена университет.

-Дупката. Защото ако ида, тя може и да се влуши. Тя наистина не иска да ме вижда, хьонг. Тя ме мрази от дъното на сърцето си.

-Ти си й син.

-Но тя ме мрази.

-Добре. Няма да ходим щом не искаш.

-Ама аз искам!

-Тогава отиваме и точка! - Мин изкряска срещу по - малкият и започна да събира дрехи и храна в раница.

***

-По - добре ли си Куки? - Те попита тихо и спокойно, за да не изплаши другият.

-Д-Да... 

-Ще ми разкажеш ли какво сънува? - Те продължи да говори така тихо и сладко. Куки се сгуши повече в него и започна да му разказва. 

-... Тогава ти изчезна... И видях баща си. Той беше там. Той ме нараняваше, хьонг. Страх ме е. - Джънгкук тъкмо приключи с разказа си, който Те слушаше внимателно, анализирайки всяка дума изречена от Чон.

-Къде е баща ти сега? - попита Те. Обае не получи отговор. Само едно свеждане на глава. - Куки?

-Горе. - промълви тихо Джънгкук сгушвайки се повече в Те. 

-Къде? 

-Мътъв е Техьонг! - Джънгкук извика. - Няма го... Той е мъртъв. Не е на земята повече. Не е тук... При нас. 

-Куки аз... - те започнат, но бе грубо прекъснат от рязкото ставане на Джънгкук. 

-Отивам да подишам малко чист въздух. Не искам да седя на затворено. - Чон все якето си и отвори вратата. - До после... 

-А-Аз... Може ли да.. - но Ким отново бе прекъснат, този път от звукът на дървеният портал сблъскващ се с рамките си.