One Cigarette Away From You

>>>36<<<

Джънгкук вървеше по тъмните улици на Сеул самичък. Тъмнината малкомпо малко обвземаше и душата на студента. Стъпките му се чуваха надолу по улицата и запълваха тишината. Да. Бе толкова празно и тихо по улиците, че да изкрещи, ехото му ще озвучи наоколо.

Бе толкова объркан и заплетен в мислите си. Не знаеше къде е нито на къде се насочва. Краката му се движеха по вече непознатите улици, а мозъка му не работеше. Докато обаче нещо, или по - точно някой, не го спря.

Младежът се обърна и видя момче. Не познато за него момче. Чу името си, веднъж, два пъти, никога не отговаряйки, но и никога не отделяйки поглед от определената фигура, отчертана от единствената работеща лампа на улицата.

Стъпка, две. Джънгкук бавно се приближаваше към този човек, без да мисли какво може да стане.

Три, четири. И вече бе достатъчно близо до определеният човек, за да види лицето му.

За секунда си замълча. Не мислеше в това. Бе по - концентриран над това което стана с Техьонг. Обаче бързо се осъзна, усещайки две силни ръце да го сграбчват и да започват да бягат с тялото му на някъде.

Куки започна да удря и рита с крака докато ке се измъкне. Но не му се получи. Бе завързан в ъгъл на празна уличка. Дрехите му бяха разкъсани, сякаш стари парцали, а когато определеният човек показа лицето си, Чон остана шокиран.

***

-Как е майка ти Чимчим? - Юнги попита когато чу вратата на стаята в която г-жа Пак бе приета се отвори. Очакваше да чуе нещо от сортна на "Страхотно." Или "Всичко е наред, хьонг." обаче не получи такъв отговор. Не получи никакъв отговор. Само и единствено подсмърчането на по - малкият му приятел. Той погледна към него и видя плачещ Джимин.

-Миличък какво стана? - Юнги попита загрижено, изправяйки се от мястото си и гушвайки Чим.

-Казах ти, че ме мрази. - Пак заплака по - силно карайки Юнги да го гушне по - силно.

-Шшш, спокойно. Хайде да се прибираме.  - Юнги вдигна Чим и тръгна обратно към наетата кола. 

-Защо не ме обича така както аз нея? - Джимин заплака по - силно.

-Защото е глупава. 

-Тя ми е майка! Не говори така за нея. 

-Джимин. Спри. Знам че ти е майка, но щом не те иска е тъпа кучка. Защото ти си най - прекрасното създание в света. - Джимин замълча и не отговори на Юнги. Момчетата влязоха в колата и потеглиха към гарата. 

------------------------

Здравейте! Много се извинявам, че не е имало никаква нова част на скоро и че тази не е дълга колкото останалите. Доста съм заета на последък, краят на срока идва и имам много тестове също и проблеми + Музата ми е избягала някъде на майната си и не мога да я намеря, а не мисля че бихте чели безинтересни части като тази. Отново много се извънявам, че ми отне толкова много време. Надявам се да разберете.