One Cigarette Away From You

>>>44<<<

Няколко дена по - късно Чонгкук бе изписан от болницата. Сега бе вкъщи с майка си, приятелите си и разбира се гаджето си.Денят беше към своят край. Дъждът вън обаче не беше. Той продължи да се сипе върху градът, карайки всеки да се скрие където може, и спирайки хората от вървене и излизане.

В момента най - близките на Чонгкук бяха насядали около масата. Повечето хапваха нормално освен Кук, който просто човъркаше храната предоставена му в чинията с пръчиците си.

-Миличък не мислиш ли да хапнеш? Точно излезе от болницата, не мисля, че искаш да се върнеш там отново. - майката на брюнетът се обади. Куки само кимна леко и сложи малко ориз в устата си започвайки да дъвче бавно, без дори да си прави труда да преглъща. Той просто се изправи, поклони и отиде в банята, за да изплюе това което току-що направи на каша.

-Извинете ме моля. - каза отчтиво Техьонг като се изправи от масата и отиде при Чонгкук. Той бавно и внимателно почука на вратата на банята, а Чон само промълви тихо "Влез".

Когато Ким влезе отиде до Кук и го гушна. 

-Какво има, зайче? Защо не хапваш? - Те започна да говори спокойно на Куки.

-Не съм гладен. Спи ми се. Ще си легна. - след като Чон каза това се изправи бавно, залитайки леко, но продължавайки по пътя си към спалнята. - Остави ме сам, моля те. 

-Д-Добре?

***

На сутринта Чонгкук бе събуден от слънчевите лъчи галещи подпухналото му лице. Навън времето бе приятно и топло. Ако хората не бяха свидетели на бурията, нямаше и да заподозрят, че е имало и капка дъжд.

Птичките навън узвучаваха улиците с красивата си песен, а лекият полъх на вятър караше хората които са се заблудили, че е достатъчно топло за тениска да потрепнат и дори разтреперят.

Кук без желание се повдигна от леглото си, за да погледне през прозорецът и да види деца които бягат към училище, смеят се и си играят. Той нежно погали корема си и погледна надолу, вдигайки дългата си тениска, за да погледне леко потдутото си коремче, което незнайно как е запазило предишната си форма, предвид това, че Куки едва е ял нещо от 24 часа. 

-Как ми се иска и аз да си имам... Дете... - брюнетът прошепна тихо и свали отново блузата си. Той се изправи и отиде в банята където завари Юнги да извършва сутрешната си рутина. 

-Кукси, не си ли цувал за чукане? - Мин се сопна на малкото момче, който просто го гледаше с празен поглед.

-Не ми е до това хьонг. Плюс, ти си в моята къща.

-Тук си прав. - Юнги размаха четката си за зъби пред лицето на Чон, когато забеляза празното му изражение. - Какво има? 

Куки затвори и заклюи вратата като отново погледна приятелят си. 

-Хьонг, тъжен съм.

-Защо? 

-Искам дете, но... Но не мога да го имам като съм с Техьонг. Като съм с момче. Искам да изпитам какво е да си бременен и да се радвам на малкото си бебе, и след врме... Да приготвям дрешките и раничката му за училище. Да виждам усмивката му, да му помагам и насърчавам... Но нямам способносттада го направя... Не и когато съм гей... Нито пък никога...

---

#HAPPYJHOPEDAY KIDDOS! Мале плаче ми се. Пожеланията са в инстаграм, ако на някой му пука какво съм написала и иска да види снимките които постнах на стори, инстаграма ми е!

@_unicorn0_o