One Cigarette Away From You

>>>7<<<

Джимин изкрещя силно.

Техьонг отново му каза да се разкара. Не... Не го каза... Изкрещя го.

Джимин го бе толкова страх, дори не помръдна. Седеше и гледаше Техьонг в очите... Въпреки че очи нямаше...

Техьонг избута Джимин и влезе в банята, оставяйки горящи стъпки след себе си.

Той взе душа и завъртя кранчето. Ледено студена вода потече по него, което спомогна със спирането на огъня,. Но не и с това, че Техьонг... Сега щеше да изпитва болката от истинското горене.

Лицето му се показа, но тялото му гореше. Той крещеше силно и усещаше как дръжката на душа започва да се топи в ръцете му.

Той погаси огъня по ръцете си след това по тялото си.

Джимини вече бе изчезнал от стаята и бе завлякъл Куки със себе си.

Такъв страх не бе изпитвал...

При Юнги

...Видя красивите и пухкави бели крила на момчето.

Остана шокиран. А кой не би? Да видиш непознат, който говореше нещо на най-добрият приятел на гаджето ти... Да е ангел...

Тогава видя още нещо. Нещо приличащо на бял дух... Блестеше във въздуха... И се чуваше глас. Чуваше се, че това... Нещо... Говореше...

Юнги се опита да се приближи повече и падна. Ангелите го видяха. И щом момчето видя... Крилата му от бели станаха черни. Очите му също, а косата стана червена.

Бялата сянка изчезна веднага щом видя Юнги, което бе секунда преди момчето.

Този неизвестник полетя и мина пред Юнги. Хвана го за блузата и го вдигна.

Юнги го гледаше със страх в очите. Трепереше като лист. Ръцете на момчето бяха ужасно топли.

-Кой си ти и какво правиш тук?! - изкрещява ангела.

Юнги само седеше и трепереше. Гледаше го право в очите.

Момчето огледа тялото на Юнги и след секунда тениската на безпомощния пламна. Бе хвърлен в стената силно. Той изкрещя от болка, но въпреки всичко намери сили.

Юнги бързо свали горящата тениска и изкрещя от гняв. Нападна ангела, сякаш напада обикновен човек.

Започна се един вид война между доброто и злото.

Завърши с черен нагел, целият в кръв на земята и Юнги с белези от опарване или горящи части от тялото му които той бързо погасяваше.

Едно само минаваше през ума на Юнги...

Какво по дяволите иска това чудовище от Техьонг?

***

-Как така е ангел?! - провикна се Джимин.

-Видях го с очите си Чими! Но не бе обикновен ангел! От бели крилата му станаха черни! - изкрещя Юнги.

Техьонг и Джънгкук ги нямаше. Куки бе избягал при майка си, а Техьонг все още беше в банята.

-Чими трябва да ми кажеш кой е това...

-Не знам... - Джимин си промърмори под носа, а той разбира се прави така само като лъже.

-Знаеш. - каза Юнги и седна на леглото.

По-малкия се насълзи когато бе издърпан в скута на любимия си. Искаше да му каже кой е това, но го бе страх. Това момче не си поплюваше...

-Л-Лий Юнджи... - прошепна Джимин.

-Онзи дребосък? Със сокчетата? - Джимини кимна плахо и се сгуши. - Той явно може да има две страни. Нещастник... Само да го видя в университета ще го убия.

-Няма. - проговори Техьонг вече осмелил се да излезе от банята. - Не можеш...

-Защо да не мога?

-Защото...

────ೋღ🌺ღೋ────

Хайде до петък 💟💟💟